Едно интервю броди из страната, а в него Харалан Александров твърди, че турското робство е метафора, а не стига, че е метафора, ами и тази метафора обслужва целите на руския империализъм. С масажиране на слепоочията и затруднена концентрация от струпване на толкова много нови, любопитни и неочаквани неща за нас, ние ще предложим на автора на тези твърдения още няколко идеи от този род, с които да се затвърди напълно цялата работа.
1. "Под игото" с бележки под линия
В този роман предлагаме да се въведат известни уточнения. Например заглавието "Под игото" да бъде пояснено със звездичка, която да води към бележка под линия, а тя да гласи:
"Под игото" е метафорично название, чиято цел е да отведе читателя към определени възрожденски романтически представи, служещи по-скоро, за да обяснят самите поетични настроения на Възраждането; нека уважаемият читател бъде културно и исторически снизходителен към силно преувеличеното твърдение, че видиш ли става дума за иго, робство или нещо подобно. Читателят може да научи каквото може да се научи за онези напечени времена, но в никакъв случай да не настръхва към турци и чорбаджии и по-добре да си остане само с възвишението, но не и с лека злобица в сърцето, която патриотични организации току-виж разпалили и после отиде работата и станал лош човек. Понеже разбираме, че Иван Вазов е нямало как да предположи, че някъде в началото на XXI век ще лъсне като бял ден, че всичко това не било точно робство, а там едно нещо друго дето е по-тъй-някак-си-един-вид-като-цяло-друго, ние сега, неговите грижливо пазещи историята от сакатлъци наследници, все пак искаме да смекчим твърде дръзкото заглавие и да го поясним поне малко. Човекът, макар и патриарх на българската литература, си е говорил там на неговия патриаршерски възрожденски език и има огромни рискове ние да решим, че видиш ли, всичко това било баш тъй, както го е разказал.
2. Обесването на Левски - и с преносно значение
В този ред на мисли е добре съвременния и любезен читател на историята да бъде любезно посъветван да мисли, че това, че Левски е бил обесен, е малко преувеличено и то също може да се разглежда като метафора. Да, ние не отричаме, че все пак е обесен, но читателите е по-добре да се насочат тъкмо към метафоричния ключ на обесването, отколкото към реалното обесване. Защо ни е е необходимо да правим това? Ами защото вече се забелязва как обесването на Левски засяда травматично в съзнанието на българите, а това не е хубаво, защото ние по този начин развиваме самочувствие през травмата, а това е болно, неподходящо, неспособно да произведе истински ценности самочувствие. Читателят на историята трябва да разбере, че не е толкова важно какво точно се е случило, а какво последствие има то върху него, днес, тук и сега - и понеже всички тези кървави събития биха могли да го травмират и да го накарат да гради национална идентификация през смъртта на националния си герой - а това впрочем страшно много може да повлияе на производителността му в кол центъра, където той ни трябва здрав работяга с леко сърце - просто го съветваме да отмине този момент и да го чете отново метафорично.
3. Ботев и "Сърце зло, в злоба обвито"
Тази фраза, както и фразата, че люто люби и мрази, да не говорим там за едно определено беснеене над бащино огнище, са наистина интересни, хубави неща, но тук отново ние трябва убедено да заявим - метафора, метафора...Възрожденският поет нали за това е поет, защото работи с метафори - той се казва, че там еди си кой бесней над бащино ни огнище, но това по-скоро обединява фигурата на всеки потисник по целия свят, универсален беснеещ и универсална власт, отколкото, видиш ли, човек от определена националност. Нашите съображения са, че Ботев продължава да се чете твърде буквално, затова предлагаме да се концентрираме най-вече върху това нежното "настане вечер, месец изгрее...", гледай специално този стих колко е хубав, излят, безконфликтен, красив, космически, универсален. Останете с тоя пейзаж, той важи и днес, ще го видите дори когато излезете с bluetooth колонки в планината и приземите небесата с оня изкъртен бас, дето си го пускате до хижа "Рай", едвам ви лани изтърпях, тъпаци.
4. Даваш ли, даваш...
Вие вече все пак трябва да сте схванали идеята, че този процес на даване на Балканджи Йово не случайно е фолклор, защото фолклорът работи тъкмо с преувеличения, метафори, поезии, отколкото с реални ситуации. Разбира се, че въпросният Балканджи Йово не би могъл чак пък по такъв начин да се подложи на постепенно разчленяване, вие сега толкова ли не разбирате от метафори, че наистина мислите, че е възможно по време на турското р...-метафора, да се случат подобни работи. Тук пак става дума за много по-отвлечена, абстрактна картина, а не за конкретна възможност; четете го през красотата, а не през насилието, и дума да не става пък случайно да не свържете красотата с насилието, че тогава вие ще сте вече толкова непригодни за днешния свят, че бихме казали, че комай сте започнали да го населявате само метафорично.
5. Всичко е метафора
И тъй като е възможно читателят да се умори от толкова дълги редакции, направо ще му кажем следното: абе...гледай сега...всичко е метафора просто. Единственото, което не е метафора, е че метафорите обслужват руския империализъм. Само това не е метафора - руският имперализъм войнства реално в реалността и реално марширува с руски ботуши по руската земя, която само ти си мислиш, че е твоя, а е всъщност руска.
Автор: Райко Байчев
