Че вървим към предсрочни парламентарни избори вече едва ли някой се съмнява. Ситуацията обаче изглежда такава, че "Продължаваме промяната" (ПП) може да спечели много. Затова и предстои да видим много кални номера – вероятно повече, отколкото сме видели, а сме видели много. Достатъчно е да погледнем към поведението на Румен Радев – но за него след малко.
Как би трябвало Кирил Петков и Асен Василев да отиграят ситуацията? Има няколко изключително важни направления.
1. Да решат дали ще се борят да няма избори. Истински да се борят. Личното ми мнение е, че за тях има смисъл само ако поставят кардинални условия за съставяне на ново правителство в рамките на 47-то Народно събрание. Например – задъжителна съдебна реформа, разписана точка по точка и с точно определени срокове. Защото е отдавна ясно, че България страда най-много именно заради липсата на адекватно правосъдие – такова, което да удря през пръстите всички, когато си го заслужават, а не само посочени от задкулисието. Затова и реформата трябва да е много дълбока, като се почне с прокуратурата. Поставянето на този въпрос като условие за съставяне на правителство ще покаже още веднъж много ясно кой кой е – да не забравят избирателите. Не че очаквам масова деменция след изпълнението с марка ГЕРБ+ДПС+партията на Слави+Възраждане. Освен това, такава маневра, включваща ясни заявки за дълбоки структурни реформи, от които България се нуждае отдавна, би дала още малко време на "Продължаваме промяната" да се подготви за неизбежните предсрочни избори. Ясно е, че в тази конфигурация на парламента ново правителство няма да може дълго да вирее, особено при заявка за сериозни проблеми. Каквото и да изберат – истински опит за ново правителство или да се ходи на избори, по-важно е:
2. Да се явят заедно на избори с "Демократична България" (ДБ). Вече е задължително – вот не може да се пилее. Такова политическо обединение спокойно може да се цели в 100 депутати, защо не и повече при подходящо проведена кампания и правилно използване на политическите ветрове. "Тангото изисква двама", казва вече съпредседателят на ДБ Христо Иванов. В България устойчивите коалици са страшна драма, когато не става въпрос за кражби (дори и тогава рано или късно идва край, защото все някой почва да се лакоми непоносимо за другия/другите). Все някой иска някой пост, някой властови лост, който му е в повече. Сега обаче опасността България да бъде тласната към орбита на орките от Кремъл е огромна – ПП и ДБ нямат право на грешка! Направят ли я, много години ще бъдат загубени.
Петков и Василев не трябва да забравят друго – нямат още структури, за да се преборят веднъж завинаги с ГЕРБ, с ДПС. Дълъг процес ще е да ги изградят и това минава през успехи на местни избори – поне едни.
3. Цивилизационният избор. Категорично ясно е какво е положението, след като лъсна двуличието на Румен Радев. Не може да обявиш официално консултации за правителство 2,5 часа преди началото им. Може само ако преследваш други цели, не обществени и не държавнически. Например, ако искаш по-бързо пак да се намърдаш и да управляваш през служебно правителство. И то точно когато войната в Украйна навлиза в най-решаващата фаза, втори премиер, който я нарича "операция" на България не ѝ трябва. Само че на Решетников сигурно му трябва – трябва му всички, което може някак да удържи Хитлер на XXI век (Владимир Путин) на власт. Затова и има бясно натискане на копчета!
Затова Петков и Василев е време да стъпят и на врата на БСП. Нинова е пределно наясно с отмиращите си проценти от измиращите си гласоподаватели - ако социалистите искат въобще да съществуват като парламентарна сила в близките 5-10 години, сега е моментът да бъдат притиснати и използвани. Изглежда това вече се случва – Корнелия Нинова вече отвърна мощно на Румен Радев и такива удари със сигурност пречат във фокусирането на летеца да подкара самолета на България по маршрут като този на полет MH17. Маршрутът на България трябва най-после да е извън путинския диаметър – да отлепим и да наберем малко инерция. Защото който си въобразява, че в сферата на влияние на Путин ни чака нещо добро, е минимум наивник. Който се хване за удавник, добро не го чака. А щом успешно се противопоставят основните фигури във все още силното ни ДС ляво, това няма как да не радва.
Така че - късане на всякакви зависимости с режима на Путин. Крачката с "Газпром" е добра - който не вярва, да пита Германия и Италия, които бяха готови да плащат в рубли. Трябва обаче още - особено във важните сфери, където ченгетата още стискат силно кокала. За да можеш обаче да победиш там, първо трябва да станеш по-силен, включително и като отслабваш по всякакъв възможен начин както настоящия, така и бъдещия противник (преди той да набере сила).
Глупаците се учат единствено от горчивия си опит и дори тогава често не научават много. Предпочитам да се уча от чуждия опит, е казал великият германски канцлер Ото фон Бисмарк. Вярвам, че има достатъчно българи като мен – все още. Време е за решителното броене.
Автор: Ивайло Ачев
