От политолога Марая Цветкова се появи една подходяща дума - кибик, приложена към базовото и малко жалко състояние, с което може да се следят акциите на Пеевски. Кои акции? Доган изведнъж "неочаквано" загуби възлово дело за морския му сарай, офанзивата срещу Гайтански - Вълка и най-вероятно куп предстоящи в идните предизборни месеци. Кой е кибикът? Разбира се, предишното гражданско общество, което по въпросите за корупцията, мафията, олигархията изпадна в апатия, близка до кататонията; празен поглед, безизразна физиономия, разлигавване в ъгъла на устните.
Тази злощастна епикриза, с която всички масово се изписахме след протестите срещу Борисов и Пеевски, бе заверена от сглобката. Нейната некоалиция, макар и "национално отговорна", бе граждански безотговорна, доколкото замъгли и обърка сетивата за справедливост и несправедливост. Когато фамозното изречение на Лорер "Пеевски се промени за добро" стана възможно за произнасяне по националната телевизия, дублирано от потискащо мълчание по повод барселонските афери, магистрали и кюлчета, най-ценният рефлекс срещу мафията, трупан с години, блокира. А накрая Кирил Петков завери нотариално краят на същата битка с мафията, заговаряйки за ГЕРБ и ДПС като за "общности". От цялото нещо остана наистина непреходното утешение на прехода - забавлението. Бе наистина развеселяващо да чуеш, че от ПП са вярвали, че Мария Габриел можела да се еманципира от Борисов или пък, че са "подценили" ролята на Делян Пеевски. Впрочем Лорер пак напомни за обтекаемата си и комедийна позиция спрямо Пеевски - пак не успя да определи дали се е променил за добро или за лошо, до ден днешен хем го мисли за мафия, хем казва, че може да се работи с него. С една дума - не бърза да затваря врати, за които не забелязва, че са отдавна разбити и само той се чуди дали да мине през тях.
Преговаряме горното, за да не се чудим защо почти никакво събитие не може вече да размърда избирателната активност. А ако се осъществи някаква изненада, то тя идва от гениално фиаско като това на "Величие". Именно по тази причина състоянието на "кибик", в което ще се следят предстоящите по всяка вероятност брутални събития от предизборната кампания, изглежда като най-предпочитаното. То идва да замени предишния "сеир" - сеирджията поне е жизнен тип, който все пак може да си даде гласа и да се опъне пред телевизора за третия тур развлечения след европейското и олимпиадата. За кибика и това не е сигурно. В гледането на сериали има такава дума "binge watching" - пускане на серия след серия по цели денонощия, докато не се хипнотизираш сам до толкова силно затъпяло състояние, че дори не можеш да преговориш какво си гледал. И точно като в сериал може да си припомните първия сезон от 2013-та, а заедно с него и неприятния извод - че на финала участникът се е превърнал в зрител. Както гласи онова прочуто заглавие - Comfortably Numb. Удобно вцепенени.
Автор: Райко Байчев
