От известно време насам в медиите циркулира новината, че български организации са писали на папа Франциск заради изказване от началото на този месец. В него папата буквално каза следното: „Веднъж, на среща на женени двойки, чух един баща да казва: „Понякога трябва да удрям децата си, но никога не ги удрям по лицето, за да не ги унижавам. Колко красиво. Той познава чувството за достойнство!” Тази реплика е възмутила Националната мрежа за децата, която е изпратила протестно писмо до Ватикана.
Коментар на редактора
Точно такива новини предизвикват твърдата ми увереност, че светът все повече и повече се оформя в рамките на една много популярна в редица форуми думичка, тръгнала от в. "Дума" – толерастия. За незапознатите с жаргона пояснявам – това е обобщен термин на всички действия, които се извършват заради и под марката и със значението "вид мъжки характер, женски полов орган". Всякакви други внушения са единствено политическа пропаганда и ги има много.
Не ме е срам, не се сърдя и никога не би ми хрумнало да се оплаквам дори, че баща ми ми е залепил някой шамар. Защото, слава Богу, го е направил в точния момент. И го е направил в ролята на родител, за да ме научи и да ми покаже, че нещо не е редно и следва да мисля два пъти поне, когато почне да ми идва отвътре да го направя.
Папата не говори за системен побой над деца, а за уважение. И е факт, че уважението се постига чрез авторитет, а авторитетът се изгражда чрез сила и/или намек за сила. Навременният шамар е демонстрация на авторитет, инструмент за възпитание и оценка за морал. Така го е измислила природата – животните също шамаросват рожбите си, за да ги научат, а ние сме част от този свят, колкото и да сме го забравили.
От много толерантност и липсата на навременни шамари България сега се гордее с екземпляри като Ахмед Доган, Сергей Станишев, Делян Пеевски, Волен Сидеров, Николай Бареков. Каймакът на обществото ни така да се каже - харесва ли ви? Абсолютно сигурен съм, че с два-три шамара в точните моменти сега за друг каймак щяхме да говорим.
