Проблемът с нулевия контрол, съответно и с нулевото спазване на забраната за пушене на закрито, отново е на дневен ред. Държавата предвижда да затегне правилата, но имайки предвид пълния й провал в прилагането на настоящата уредба, няма причина да не смятаме, че "традицията" ще продължи.
Проблемът е изключително сериозен и в него няма невинни страни. Вина носят всички - и институциите, и собствениците на заведения, и клиентите. А причините за дивото беззаконие по отношение на пушенето са две - мързел и наглост.
Мързел и наглост проявяват институциите. Мързи ги да си правят труда да работят ефективно, провеждайки акциите си изненадващо и най-важното - тогава, когато има смисъл - вечер. Вместо това те най-нагло отговарят на сигнали, че са направили проверки в 10:00 часа сутринта, ако изобщо отговорят. Не се занимават и да повдигнат въпроса за законова промяна на санкциите. В редките случаи, когато заведение бъде глобено, то плаща няколко хиляди лева. Това са смешни наказания, тъй като представляват дневният оборот на един средностатистически вървежен бар. Ако обаче при второ нарушение същият този бар бъде затворен за 1 месец например, дисциплиниращият ефект ще е съвсем друг.
Мързел и наглост проявяват и собствениците на заведения. Те смеят да си измиват ръцете, хвърляйки вината върху закона и клиентите. Не можели да накарат клиент да спре да пуши, просто нямали такива правомощия. Вероятно отново клиентите ги карат да правят зали за пушачи и непушачи и да изграждат скъпи и сложни инсталации от найлон, заграждайки тротоари и покриви. Вероятно законът ги кара да отговарят нагло, че в заведението се пуши, естествено, защото хората така искат. Вероятно отново клиентите ги карат да влизат в особени взаимодействия с инспекторите, за да знаят предварително кога предстои проверка.
Най-голям мързел и наглост обаче проявяваме самите ние. Има хора, които явно им представлява непосилно усилие да се преместят в пространството няколко метра, за да излязат от заведението и да пушат навън. Много е сложно, много е тежко, много е натоварващо. Къде-къде е по-лесно да се гаврят с непушачите, заставяйки ги да вдишват отрови.
Самоубийственото поведение е свещено лично право за всеки. Който е решил да си съкращава живота, е напълно свободен да следва този свой избор. Абсолютно недопустимо е обаче - и от законова, и от морална гледна точка, да поставя в риск здравето на хора, които по логиката на същото свещено право, са избрали да НЕ СЕ тровят. На никой пушач не му вреди чистият въздух. На всеки непушач димът обаче - да. И е най-логичното нещо на света първите да се съобразят с вторите. У нас обаче логиката не е на почит. Цялата държава се е устроила така, че да толерира насилниците, избрали отровата, и да наказва техните жертви. Защото да вредиш на някого против неговата воля е именно това - насилие.
Никой от тези агресори обаче не приема аргументите на отсрещната страна. И защо да го прави? От хора, които пушат вкъщи пред децата си, не може да се очаква адекватна мисъл по въпроса. От хора, които смятат, че са в правото си да правят каквото им харесва, просто защото могат - също.
Така цялото ни общество, пропито от мързела и наглостта, се върти в омагьосания кръг на безумното, малоумното, престъпното, самоубийствено поведение. Държавата допуска всеки ден едни хора да упражняват насилие над други. А самите насилници са толкова изолирани в заблуденото си величие, че смятат тази мижава своя победа, това нефелно издевателство, за удовлетворяващ признак на собствената си значимост. И много им се иска да забравят, че са едни ограничени, арогантни и нещастни душици, които колкото и да се опитват, няма да намерят щастие в гаврата с другите.
А ние, "другите", не трябва да забравяме, че правото е на наша страна. И да настояваме то да се спазва. Защото в един нормален свят така се прави.
Автор: Десислава Любомирова
