Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Освобождение срещу заплащане

16 май 2022, 09:39 часа • 16719 прочитания

Когато направиш някому добро, е очаквано и редно и ти да получиш от добрувания добро, или най-малкото – благодарност. Но, когато срещу твоето добро поискаш от онзи, комуто си направил доброто, да ти плати, се получава нещо много различно: добро, но срещу заплащане. В такъв случай не можеш да очакваш благодарност, а по-скоро, наред с огорчението и киселия привкус от случилото се, трябва да приемеш ситуацията като: било каквото било.

Правя тези мои разсъждения във връзка с нашето освобождение от 1878 г., за което някои нашенци смятат, че трябва да бъдем вечно благодарни на руснаците, без да отчитат някои факти, които съзнателно и целенасочено се премълчаваха назад във времето. В продължение на 70 години, поколения българи бяха възпитавани в духа на дълбоко преклонение към дядо Иван, който, едва ли не, ни е донесъл свободата на тепсия. Нещо повече – на нашето поколение се втълпяваше в главите ни като мантра, че "Дружбата (в превод приятелството) със СССР (разбирай Русия) е нужна на България така, както въздуха и слънцето за всяко живо същество". Но, както стана ясно, особено напоследък, след като Русия отвори настоящата брутална война срещу Украйна и се опитва да плаши целия свят, за нашето освобождение от 1878 г. сме изплатили на Русия под формата на контрибуции (взимания от победената страна) около 27 милиона златни лева. Питам се: защо и ние, българите, е трябвало да плащаме контрибуции, а не само Османската империя, срещу която е водена поредната за XIX век война, завършила в онзи момент успешно за руската страна? Нали точно Турция е била губещата страна, а до 1878 г. България я е нямало на картата на света?

В тази връзка чета както подписания на 03.03.1878 г. Санстефански мирен договор между двете империи – Руската и Османската, така и Берлинския договор, подписан 4 месеца по-късно на 13.07.1878 г. между т.нар. велики сили: Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Русия от една страна и от друга – Османската империя. Ето какво пише в Берлинския договор, с който Санстефанският е елиминиран:

Член 9. Част от османския държавен дълг да бъде платен от Княжеството (България, б.а.).

Тъй като България трябва да понесе една част от държавния дълг на империята( Османската, б.а.), то при определянето на годишния данък ще се вземе предвид частта от дълга, която ще следва да се прехвърли върху Княжеството (България, б.а.) по една справедлива оценка.

Доколко е трябвало Княжеството ни да поеме част от дълга на Османската империя към Руската и колко е била справедлива тази оценка за стойността на тези наши задължения е отделен въпрос? Мисля си, че Великите сили са ни задължили да участваме пропорционално с Турция в контрибуциите, но по този начин са ни дали златна възможност един ден да поискаме да бъдем независими. Във всеки случай прецизен отговор на тези въпроси може да даде само един много аналитичен преглед върху основанията за тези плащания и отделните позиции на страните, участнички в конгреса от юли 1878 г. – стига, разбира се, да се открият необходимите документи. Трябва да се отбележи и това, че, отделно от дела в контрибуциите, новообразуваното наше Княжество България е било задължено да заплати държавния дълг на Османската империя към компанията, собственик на железницата Русчук-Варна, към европейските железници в посока Сърбия и Австро-Унгария, както и да плаща регулярно годишен данък на своя сюзерен Турция, защото през 1878 г. Княжеството ни е било обособено като трибутарно, с други думи – несамостоятелно, зависимо. Обединението ни с Източна Румелия, което се е състояло в 1885 г. е единствено наше дело, за което можем само да се гордеем и за него нямаме задължения никому. Тази картина е продължила до 1908 г., когато сами сме обявили своята независимост и неслучайно едно значително мнозинство от нас смятат и с основание, че 22.09.1908 г. е датата на нашето истинско освобождение.

В реда на тези мисли възниква у мен и друг въпрос: защо при участието на Русия в Берлинския конгрес, след като тя е имала и продължава до днес да има претенциите, че ни е освободила, приема условието за солидарната и пропорционална задълженост към нея от страна на новообразуваното Княжество България, заедно с тази на Турция? Дали това не е резултат от една обикновена руска дипломатическа глупост или е просто от лакомия? От текстовете на двата договора не става достатъчно ясно защо ние трябва да плащаме част от контрибуциите на Турция в период, в който се създава от нулата нова държава, още повече че в подписания Сан Стефански договор между двете империи – Русия и Турция, се заявява категорично, надълго и нашироко, следното:

Член 19. Военни обезщетения. Парични и териториални обезщетения ще бъдат заплатени от Турция на Русия.

Военните обезщетения и загубите, причинени на Русия, които негово величество руският император рекламира и, които Високата Порта се задължава да му заплати, са следните: а) деветстотин милиона рубли военни разноски (поддържане на войската, възстановяване на материали, военни поръчки); б) четиристотин милиона рубли вреди, нанесени на южните брегове на страната, на износната търговия, на индустрията и железните пътища; в) сто милиона рубли вреди, причинени в Кавказ в резултат на нашествието; г) десет милиона рубли вреди и загуби на руските поданици и институти в Турция. Всичко: хиляда четиристотин и десет милиона рубли. Като взема предвид финансовите трудности на Турция и в съгласие с желанието на негово величество султана, руският император се съгласява да замени плащането на най-голямата част от изброените суми със следните териториални отстъпки: ...

По-нататък в Сан Стефанския договор са изброени в детайли съответните териториални отстъпки срещу контрибуциите, за които Русия има алтернативни предложения и щения. Става дума за: Тулчанския санджак, Делтата на река Дунав, Змийския остров и Бесарабия. Забележете, че гр. Тулча, който днес е румънски град на Дунава (по онова време той в рамките на Османската империя), където в 681 г. след Христа в земята на Онгъла, Аспарух създава нашата първа държава, а до 1880 г. най-многочисления етнос в този град е бил българският. Забележете и това, че още през 1878 г. Змийският остров с площ от 17 хектара, за който днес отчаяно воюват и Русия, и Украйна, е бил стратегически обект. И, освен това, повече от ясно е, че, вместо контрибуциите, Русия не е поискала да получи земи някъде около полярния кръг, а на юг, в посока към топлите морета и проливите – на една ръка разстояние от нас. Вероятно точно тези руски интереси, по-скоро претенции, са в основата на причината за свикването на т.нар. Берлински конгрес, от който произтича новият, Берлинският договор, според който, наред с множеството прекроявания на земите на редица народи, вкл. и на нашия, ние, българите, е трябвало да платим част от контрибуциите на Турция към Русия. И ние ги плащаме до стотинка, но тези пари могат единствено да се приемат като данък-откуп към Русия за нашата свобода. В крайна сметка излиза, че от 1878 г. ние буквално сме започнали да си изплащаме "освобождението" и в края на Първата световна война сме го изплатили окончателно. Освен това, длъжни сме да подчертаем дебело, че при така стеклите се обстоятелства, при които Княжеството, а по-късно и Царство България, е нямало развита индустрия (защо това се е случило е друга тема), тежестта на този откуп е паднала единствено и само върху българския селянин, който със своя труд е платил наложения ни от великите сили цена-откуп за свободата ни.

Питам се, освен това, защо Русия, като страна по договора от Берлин, не се е отказала великодушно, а напротив – приела е за справедливо това решение на Берлинския конгрес за участието ни с част от контрибуциите, заедно с Турция? Очевидно е, че решението на Берлинския конгрес е било изгодно за Русия, след като преди това тя е подписала Санстефанския мирен договор, в който новообразуваното Княжество България няма задължения към нея, а само към своя 5-вековен феодален владетел Турция. Да, ама и досега в изучаваната от децата история на България, а както е известно децата са най-доверчивите същества, се говори за това, че Русия ни е освободила безкористно и нито дума не се споменава, че ние, българите, сме си платили с пари нашето освобождение. Интересно ми е как на тези деца, които досега сме ги учили, че "Русия е нашата опора", сега изведнъж ще им кажем: да, вярно е, че нашата свобода е дошла с цената на пролятата кръв на руснаци, украинци, румънци, българи (основно бесарабски), молдованци, финландци и др. – все войници от тогавашната руска армия, но..., след като са ни освободили, сме си платили нашето "освобождение". Между другото, в нито един от текстовете на двата договора не става дума за жертвите от войната. Колко познато, нали?

Какво излиза в крайна сметка? Трябва ли да сме задължени на Русия или не? Трябва ли да смятаме руснаците за наши братя? Мисля, че не трябва! Към Русия трябва да имаме единствено уважение, каквото, впрочем, имаме към всички останали народи. А по отношение на Руско-турската война от 1877-78 г. е очевидно, че става дума за сделка, за която може да се приеме единствено простата истина-равносметка: пито-платено. Затова нека вървим твърдо напред по пътя, който вече избрахме – с Европа и с НАТО, и без да се оглеждаме непрекъснато назад, защото в миналото има събития и истини, които по никакъв начин не се вписват в наложените ни клишета. Нека клишетата останат в главите на кухоглавците. А кухоглавци и продажници е имало винаги, и пак ще ги има. Важното е те да са малцинство.

Автор: Никола Темелков

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес