В светли дни сме. Около масата, със семейство, приятели, близки и далечни роднини, комшии - сервираме на трапезната си вяра. Някой ходят до църквата по домашни чехли и бързо се връщат за следващите блюда. Други отиват натам на висок ток и цяло количество екстеншъни по лицето си. Така след заветното "Христос Воскресе" - дискотеките се пукат по шефовете, защото все пак е събота. Докато обикаляме храма, наедно с миряните дефилират тоалети, красящи кифли. Грим, прически, опърлени гриви, аромат на фризьорски салон и едва доловимият дъх на тамян. Великден е!
Всеки е свободен да отбележи това време, както намери за добре, но има нещо, което никой от нас не трябва да си позволява! Оставете ключовете на колата, ако не може да оставите питието. Нека друг да ви закара, нека трезвите определят местенето ни с автомобила от трапеза на трапеза. Тривиално е, знам! Но не е излишно да си напомняме, когато, увлечени от еуфорията на празнуването, забравяме да се погрижим за своя и чуждия живот. Нека не се убиваме от безразсъдство! Велико дело ще сторим, ако сме разумни на пътя не само в празничните дни, всеки ден.
Веселете се както искате, но не помрачавайте нечий друг празник. Ясно е, че всички бързаме с мисълта, че "на мен няма да ми се случи". Намалете скоростта и си дайте сметка, че за този, който ви чака, не са от значение 20 или 30 минути закъснение. Празникът може да почне и без вас, важното е да стигнете живи и здрави за него!
Моля Ви, нека бъдем по-смирени на пътя! От смирение никой нищо не е загубил!
