Всяко чудо - за три дни. Точно така се получава и с протеста на Николай Колев-Босия. Поразшумя се в края на миналата седмица, изказаха се президентът Румен Радев, председателят на парламента Цвета Караянчева, пообиколиха телевизионните студиа познати капацитети да изкоментират колко прав е Босия или колко е луд – според съответния експертен капацитет, и толкова. Намериха се други теми – кеф ти да спасяваме деца от пещера в Тайланд (най-вече), кеф ти радиация на плаж до Черноморец, кеф ти дъждове и наводнения.
През това време обаче Босия не спира с гладната стачка – за кауза и принципи, против корупцията, водеща до убийства по пътищата ни, и съвсем скоро може да се стигне дотам, че да няма как животът му да бъде спасен. На Босия не му обръщат внимание основните виновници за протеста му – транспортният министър Ивайло Московски и депутатите. Изявления на Московски и председателя на Народното събрание Цвета Караянчева имаше, но те бяха медийни фойерверки – нито един от тях не отиде да поговори с Николай Колев лице в лице. Човекът всьо и вся в това подобие на държава – Бойко Борисов, също не се появи, даже по медиите - той пак е на важни-важни срещи по Европата, още си мисли, че го вали европейски дъжд. "Алтернативите му" - Румен Радев и Корнелия Нинова – тоже. Радев мина с едно писмо, което едва ли дори сам е писал и замълча – трябваше да ходи при Ердоган все пак. Никой не се появи, защото няма какво да му кажат на Босия, няма и как да му обяснят каквото и да е – най-вече за съществуването си. Също както и на всички нас.
Сега вече останаха малко въпроси – ще събуди ли Колев гражданска енергия? Какво може да ни събуди, ако не неговата постъпка и евентуалната му, недай Боже, смърт? Ако не може да ни събуди, значи си заслужаваме всичко, което и без това си търпим.
Днес, 11-ти юли, предстои "Походът на Гневните Боси! Камарата на Босите", организиран от движение "Боец". А утре, 12-ти юли, има събитие под надслов "Живот за Босия". Едното е пред Министерския съвет, другото – пред парламента. И ако не искаме и двете да са еманация на предсмъртните ни конвулсии като общество, време е да отидем.
Автор: Ивайло Ачев
