Екип от български астрономи удиви научната общност, като откри звезда, бълваща огнени топки в околното космическо пространство.
Невероятното зрелище е наблюдавано за пръв път от учените Георги Латев, Светлана Боева, Светла Цветкова, Кирил Стоянов, Борислав Спасов и Радослав Заманов, съобщиха от инициаторите на форума за популярна наука Ratio, партньор на НАО Рожен.
Откритието на учените от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН беше публикувано съвсем скоро в престижното международното научно списание за астрономия и астрофизика „Astronomische Nachrichten - Astronomical Notes“ (2012, vol. 333, issue 8, pages 736 - 743) и в astro-ph arXiv:1208.2834.
В проучването участваха всички телескопи на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория - Рожен (60 см телескопи на Рожен и Белоградчик и 50/70 Шмид телескоп към НАО-Рожен), водени от флагмана на българската астрономия 2м RCC телескоп на Националната астрономическа обсерватория – Рожен. Наблюденията са проведени по начин, който позволява събитията и явленията около звездата да се разгледат в пълен детайл и яснота, тъй като едновременно се регистрира променливостта в ултравиолетовата, оптичната и близката инфрачервена област.
АЕ Aquarii е слаба звезда от съзвездие Водолей, която може да се види само с достатъчно мощен телескоп. Светлината от тази звезда достига Земята за около 330 години, т.е. тя се намира на разстояние 330 светлинни години. Тя е представител на широк клас променливи звезди, обединени с общото название „катаклизмични променливи“ - звездата става ту по-ярка, ту по-слаба. Но АЕ Aquarii всъщност е и двойна звезда. Компонентите на двойката при АЕ Аquarii са бяло и червено джудже. Белите джуджета са сравнително малки по размери обекти (сравними по размер със Земята), чието вещество е силно уплътнено - дотолкова, че една чаена лъжичка от веществото на такава звезда тежи от порядъка на тон и половина! Червените джуджета от своя страна са сравними по размери със Слънцето, но са значително по-леки и „по-хладни“ от него.
Геометрията на двойната система при AE Aquarii е такава, че е възможно от червеното джудже да изтича вещество (главно водород) към повърхността на магнитното бяло джудже. Процесът се нарича акреция, а червеното и бялото джудже се наричат съответно донор и акретор. Когато веществото от червеното джудже взаимодейства с магнитното поле на бялото джудже, то бива фрагментирано в отделни горещи кондензати от материя, които се наричат „блобове“, или „огнени топки“. Именно техните параметри наскоро бяха определени от българските астрономи, анализирали поведението на двойната система.
Наблюденията са проведени през август 2010 и 2011 година и представляват сумарно 18.7-часов 5-цветен мониторинг на фотометричното поведение на променливата. Регистрирани са общо 14 повишавания на блясъка на системата, които са интерпретирани като изхвърляне на блобове („огнени топки“) със средно време на живот около 300 секунди. Анализите сочат, че температурата на изхвърлените „блобове“ (огнени топки) варира в интервала 10 000 - 25 000 градуса.
Масата на съдържащата се в тях материя (главно водород) е огромна – средно 500 трилиона тона, а обемът им в момента на максимален блясък е около 500 пъти обема на Земята. След взаимодействие с магнитното поле „блобовете“ се разширяват, без да променят температурата си и след достигане на максимален размер се разрушават, разпръсквайки се в пространството около двойната система.
