Разбрахте ли защо за няколко дни отново се стигна до де факто война между Израел и Палестина? Ако, разбира се, изобщо ви интересува – там състоянието на война е откакто съществува човешката цивилизация, а в съвремието, оформени и претръпнали от джунглата на постоянно телевизионно насилие все по-малко ни пука за човешкото страдание, щом не ни засяга пряко.
Когато има война, трябва да ни интересува – най-вече защо започва. Колкото повече хора знаят, толкова по-малко вероятно е тя да продължи по-дълго. Войните траят дълго, когато има безразличие, а безразличието много често се формира от незнание.
В целия поток от информация човек остава с впечатление, че сегашните свирепи сблъсъци между араби и евреи избухнаха ей така, неочаквано. Ако се позаслушате в някоя телевизионна емисия, ще чуете как се повтаря ли повтаря, че имало недоволство поради мерки за сигурност от израелска страна заради Рамадан и това запалило искрата. Един вид, пак причината е ислямът. Дори "защитникът" на Палестина, турският президент Реджеп Ердоган все повтаря това реч след реч.
Само че не е това основната причина. Основната причина е ... земята. В случая, става въпрос за кварал "Шейх Джара" в Източен Йерусалим. Вече има съдебно решение, но в израелски съд, че няколко семейства палестинци трябва да бъдат прогонени от домовете си, защото всъщност не притежават земята и не плащат наем. В израелското твърдение има нюанси – например, че земята е закупена от равин (сега собствеността според тази гледна точка е на НПО на име Нахалат Шимон) още след Втората световна война, а през 1970 година, след като между 1948 и 1967 година районът е управляван от Йордания, тя е окупирана, след Шестдневната война – съответно, палестинците не са собственици и трябва да плащат наем, но те отказват.
What is REALLY happening in #SheikhJarrah neighborhood in Jerusalem that supposedly started this latest wave of violence in #Israel?
— ZionistCommand (@ZionistCommand) May 9, 2021
Watch the explanation and send it to the clueless! pic.twitter.com/RRbexcLFAP
Има твърдение и, че още през 1875 година евреиски общности купили земята от арабите. Палестинската гледна точка е друга – земята е загубена след 1940 година по насилствен начин, а по време на йорданското владичество след Втората световна война палестинците си връщат правото да я населяват – затова има споразумение между Йордания и Израел и то не трябва да бъде нарушавано.
Реално, става дума за домовете на само четири палестински семейства и техните домове. Но символиката в случая е огромна – съдебното дело дали въпросните палестинци имат право да живеят в "Шейх Джара" или не тече от ... 1972 година! Преди да избухнат размириците, Израелският върховен съд трябваше да проведе изслушване и се очакваше да се произнесе с окончателно решение през юни месец, но заради буквално военните действия в Йерусалим изслушването беше отложено. А кварталът е считан за свещен и от евреи, и от араби. От евреите – защото там е гробницата на Симеон Праведник, а за арабите – защото там е погребан Шейх Джара, лекар на султан Саладин, който е човекът, установил господството на арабите над Йерусалим през XII век и една от най-значимите фигури от арабска страна в историята на кръстоносните походи.
Всъщност, преди 1948 година проблем няма – евреиски и арабски семейства живеят в мир в "Шейх Джара". Но 2 години преди светкавичната военна операция, с която се разжда Израел, евреиските заселници в "Шейх Джара" опитват да се регистрират като собственици пред британската власт, която тогава управлява района – безуспешно, а през 1948 година Йордания завладява земята. Тя изселва евреите и настанява 28 палестински семейства, които са считани от йорданската власт за бежанци, но земята остава йорданско притежание – до Шестдневната война, когато Израел я взема. А през 1982 година израелският съд решава, че палестинците могат да останат да живеят в "Шейх Джара", но ако плащат наем – нещо, което според евреите не се е случило и досега! И именно заради това, Окръжният съд в Йерусалим нарежда палестинците да бъдат изгонени от домовете им – защото са наемодатели, които не са платили наем.
Казусът е изключително сложен, но опира до нещо много просто – кой е собственик на земята и колко важно е това. Преди 1948 година това не е проблем! Защо след това става? И не е ли пълно безумие чрез парче земя да защитаваш идентичността си? Точно както е безумие Израел да провежда заселническа политика в Ивицата Газа и да окупира земя чрез планираното ѝ населване с евреи – Съветът за сигурност на ООН неведнъж потвърждава как тази заселническа инвазия няма правно основание и нищо не се променя десетилетия наред, точно както е безумно млади мъже и жени да бъдат превръщани в атентатори-камикадзе за славата на Аллах, а всъщност за политическите цели на тези, които никога не биха си сложили колан с експлозиви, не биха го дори доближили – но за да имат власт, са готови да се къпят в кръв.
Когато политиката изчезне, мир ще има. В тези изстрадали земи тя никога не изчезва!
Автор: Ивайло Ачев
