Партията на Слави Трифонов бе сполетяна от две трагедии. Първата беше да не мине 4 процентовата бариера (предишния път), втората беше да спечели изборите - онзи път.
И двете развръзки бяха катастрофални, тъй като едната даваше на Трифонов по-малко власт, отколкото той смята, че заслужава, а другата повече, отколкото електоратът (пардон, суверенът) по-късно прецени, че той може да понесе.
Всъщност едва сега, изглежда, ИТН се чувства съвсем комфортно. Понеже политическото й представяне в парламента сякаш съвпадна с първоначалния план, с който беше създадена. А именно - готовност за малка опозиция, която да упражнява критика срещу политическия елит (онова, което правеше телевизионното предаване и откъслечните политически проекти - референдумът, подкрепата за "Системата ни убива" и т.н.) Но в същото време и да не носи прекалено голяма политическа отговорност, за която ИТН нито има готовност, нито, струва ми се, въобще би й отивало. Според мен първоначалната идея на ИТН, на самите тях, бе да има 7-8 % на изборите и никой не е очаквал така или иначе повече.
Трифонов иначе все още опитва да "разказва" политическата си роля във високата си заявка, едновремешната. Тя бе реторически неизбежна, защото трябваше да се бутат ГЕРБ - онова, което наистина стана, а после трябваше да се изчегъртват - онова, което не стана.
Та Трифонов пусна статус, в който говори за космически проект на Уганда и пита защо, когато навремето е предложил българин и македонец да летят в Космоса, е получил присмех. Не знам дали има смисъл да се отговаря, но все пак нека опитаме: присмехът бе заради комбинацията от месеци мълчание по-рано, постепенното осъзнаване, че тази партия съществува много повече виртуално, отколкото наистина, после внезапно изтърсения кабинет по фейсбук с министър-председател Николай Василев и накрая космическия капак с полета на българина и македонеца; в който всеки българин и всеки македонец няма как да не види и виц - именно заради това бе смешно.
Тошко Йорданов всъщност каза нещо далеч по-вярно по адрес на ИТН след изборите - "ние не сме партия като другите, не сме стандартна политическа партия". Тук революционната заявка, на която времето мина (и боят не настана), вече мисля, че се чете по друг начин. "Не сме стандартна политическа партия" по-скоро сочи натам, че големите амбиции за печелене на изборите (доколкото все пак всяка стандартна политическа партия се стреми към това) са нещо, което дълбоко не интересува ИТН. Напротив, става дума за доволството на фланговия играч, най-сетне върнат на пост, който и без това е единственият, който е искал за себе си. В този смисъл основното напрежение, което оттук насетне предстои в ИТН, е да успеят да се задържат в парламента и да не стоят толкова близо до опасния ръб на изпадането. Това по дефиниция означава тотална опозиция - не вярвам Трифонов да подкрепи правителство нито на ГЕРБ, нито на ПП-ДБ; когато се бори за оставане в парламента би било ненужен риск. С едно изречение - новата роля на ИТН е онази, което по начало именно искаха.
Автор: Райко Байчев
