Канцлерът на Германия Ангела Меркел заяви преди време, че вече няма да използва прочутата си фраза „Ние ще се справим“ относно бежанския наплив.
В събота, 24.09.2016 г., на регионалната среща във Виена по миграционните въпроси Меркел отново повтори хуманитарните съображения към търсещите убежище, с които Европа се е ангажирала. Канцлерът обаче се обяви твърдо против нелегалната имиграция през Балканите.
Коментар на редактора
Десетките срещи, на които се събират през последните месеци световните лидери, не са произвели кой знае какви позитиви по темата с бежанците. Сирия опъва нервите на Вашингтон и Москва, Европа е разпъната между ценности и тероризъм. На Балканите дните текат по инерция сред нелегален трафик и мръсни пари, изкарани от рухнали човешки съдби.
Бюрократите от Брюксел подхвърлят на страните членки споразумения, клаузи, директиви и становища, докато Турция харчи парите на европейския данъкоплатец по изключително неясни схеми и предлог, че държи мигрантите далеч от свещената еврокрава.
Доскоро Ангела Меркел сляпо вярваше, че не само Германия, но и останалите държави на Стария континент имат реален капацитет да отговорят на безпрецедентния бежански поток. Но сега и тя, и всички идеалисти по темата сякаш си дават много ясна сметка за колосалните размери на интересите, които пряко определят ситуацията с търсещите убежище хора.
Госпожо Меркел, ние няма да се справим с бежанския натиск, докато Вие и останалите лидери не обърнете сериозно внимание на Дъблинските споразумения. Знаете, че според тях държавата от ЕС, в която за пръв път е влязъл бежанецът, носи отговорност за неговата регистрация и подготовка за издаване на бежански статут.
Дъблинските регламенти (между другото приети преди повече от 25 години!), са изключително несправедливи към страните от ЕС, в които мигрантският натиск е естествено най-силен. Само си припомнете пред какво изпитание бяха изправени Испания, Италия и Гърция, в чиито брегове продължават и до днес да намират смъртта си пътуващи чужденци, качени върху надуваеми лодки.
Споразуменията от Дъблин са нечестни към слабите и щадящи силните. Макар Германия да е "Обетованата земя" за имигрантите, преди да достигнат до нея, те неминуемо преминават през страни членки от ЕС, които, вече задъхвайки се, трябва да спазят закона и да регистрират на своя територия чужденците. Госпожо Меркел, ако правилата в ЕС са за всички, защо едни гледат с бодри очи на недоспалите си съседи?!
Ние няма да се справим и с т.нар. квотен принцип на разпределяне на бежанците, ако не бъде разработена ефективна система за финансово подпомагане на отделните страни членки, които приемат чужденци. Понеже не е все едно да си бежанец в Германия, Унгария или България.
Икономическите диспропорции на страните от ЕС се отразяват изключително бързо върху реакцията им спрямо имигрантите. И пак Брюксел е добър към силните и приспособимите. Ето защо Комисията трябва да сключи споразумение не само с Турция, но и със страни като Египет, където по различни оценки в медиите чакат около 5.5 млн. мигранти, готови да тръгнат към Европа. Иначе силите ни няма да издържат!
Госпожо Меркел, ние няма се справим и с опазването на тъй наречените "европейски и християнски ценности", които иначе са в основата на нашата цивилизация, ако вие и останалите лидери не постъпите отговорно първо към гражданите на Европа. Бежанската криза отключи в неподозирани размери трафика на хора и търговията с човешки животи.
А сред бягащите от бедствията се прикрепиха и терористи, които, отключвайки спящите радикални клетки на континента, направиха Европа несигурна, неспокойна и сякаш безсилна пред поредната трагедия. Та като сложите на кантара две съдби, коя е по-тежка от другата?!
И най-после, госпожо Меркел, ние в никакъв случай няма да се справим с бежанския въпрос, докато Вие и останалите ви колеги не решите в каква посока да тръгнат интересите за Сирия. Помпането на мускули между Вашингтон и Москва в региона става все по-катастрофално, но не пред стените на Кремъл или на моравата в Белия дом са опънали палатки мигрантите! Други, които нямат вина за един изкуствено предизвикан конфликт, поемат на раменете си човешките съдби, разкъсани сред алчност и високомерие.
А и топката на световната политика е в краката на опитни играчи: дали ще уцелят с нея по тероризма, или по собствените си интереси, накрая все някой друг плаща сметката.
