Тонове и тонове мастило отидоха заради прилеповата болест, която блокира цялата човешка цивилизация. Поуки много – и глобални, и регионални, и локални, и семейни, и индивидуални. Но поне за мен една от най-горчивите е поредното доказателство, че в България човещината се намира все по-трудно.
Както можеше да се очаква, в София има най-много съпротивителни сили като медицински ресурс срещу коронавируса и засега нещата изглеждат добре – дай, Боже, така да бъде, докато болестта се смири окончателно. Но извън София почнаха да се появяват проблемите.
Във Видин положението с местната болница "Св. Петка" е особено сериозно – масово заразени медици и сериозни трудности лечебното заведение да работи. Областният управител Момчил Станков предупреди, че персоналът е на предела на силите си, но никой не идва на помощ като доброволец. В Ямбол, кметът Валентин Ревански също от личен опит откри, че доброволци за местната болница няма и то от медици в града, които иначе работят към детското и училищно здравеопазване и сега са в платен отпуск. "Оказа се, че по документи в област Ямбол са регистрирани над 300 медици, т.е има достатъчно медицински персонал. Но на практика...!", констатира Ревански.
Снимки от срещата на Ревански добре илюстрират за какви хора става въпрос – предимно възрастни, с бели коси, вероятно доста от тях пенсионери или близо до пенсионна възраст. Кой може да ги вини, че не искат да рискуват живота си? Същевременно обаче през главата ми не може да не мине въпросът – а за какво живеем? Не сме ли оцелели като вид, защото милиони години сме си помагали тогава, когато сме били в нужда и въпреки всичко?
Кога почнахме да губим съпричастността – този спояващ елемент, който прави силното общество? Прави и силни отделните хора. И загубихме ли я окончателно? Не знам. Знам обаче, че пътят, по който сме поели отдавна, не ни извежда към по-добро. Достатъчно е само да видим кои са водачите ни – като почнем от Бойко Борисов и минем през всички около него, включително т.нар. опозиция! Техният пример дали ни стимулира да сме съпричастни? Дали ни окуражава, че ако изпаднем в беда, държавата т.е. обществото ще застане зад нас? Или че ние ще застанем като отделни хора зад други хора, изпаднали в беда? Честно, не по тролски, всеки пред себе си да си отговори!
Наскоро ми направи впечатление материал как не Борисов и Мутафчийски са виновни, но провалът е голям. Съжалявам, за мен провалът е голям и точно на Борисов. Той не е отсега – той е рецидивиращ от 10 години насам. И той се корени в нещо много простичко – управлението на Бойко Борисов издигна в култ максимата "Оправяй се сам!". Както и една друга: "Аз, Слънцето, огрявам навсякъде". Само че, г-н Борисов, огрявате само на приказки – на дела направихте така, че никой да не си мърда пръста, освен ако изрично не му кажете и дори тогава мръдването на пръста трае само докато го поглеждате през медиите. А Вие бързо-бързо почвате да гледате в различни посоки – по-бързо, отколкото една работа да бъде свършена.
Да, Борисов е представителна извадка на българите. Да, той дойде и се задържа на власт заради всички нас – които гласуват за него, които не искат изобщо да гласуват, защото не виждат смисъл. Но личната отговорност не бива и не може да бъде забравяна. Щом поемаш най-важния пост в държавата, тя е още по-голяма. И оправданията, че "си бяхте разхлабени от първия ден", не вървят. Щом не можеш да затегнеш и не можа 10 години да направиш нещо в тази насока, тогава за какво си ни, господин Борисов – на всички нас?
И за финал – дано въпреки всичко, отново намерим съпричастността. Иначе сме живи мъртъвци – някакви биологични единици, които блуждаят насам-натам с единствената цел те да са добре. Също като вирус.
Автор: Ивайло Ачев
