Нашият национален празник често е обект на разпалени дискусии. Почти всички са по линията русофили-русофоби. Това е логично, защото дори историците спорят дали Освобождението става факт поради руските имперски ламтежи или поради собствения ни огромен инат да оцеляваме - и след турците, и след руснаците.
Историята сочи, че на 3 март се подписва Санстефански договор. България възкръсва от пепелта и става част от Европа с всички свои територии и населението в тях. Кой не знае тази карта, кой не е трепвал от нея! Само че идва Берлинският конгрес, от който следва друг договор и не само че са ни отнети земи и население, ами и останалите две парчета си ни ги дават поотделно - Княжество България и Източна Румелия.
Именно това поясняват критичните към проруския възторг историци. Че Берлинският конгрес само формулира едни вече направени договорки между руския император Александър II и австро-унгарският Франц Йосиф. Тоест, царят Освободител дефакто е цар Разединител. Нещо, което не се учи в часовете по история, защото е по-лесно да се тиражират клишета, с които са израснали две-три поколения българи.
Трябва да помним, че Берлинският договор е истинският документ за възкръсването на държавата ни, но в него тя е васално на Османската империя княжество. И става царство с обявяването на независимостта - чак през 1908 г.
Историците, колкото и да спорят, са единодушни поне за Съединението. Този акт си е изцяло наш и мнозина искат националнит празник да ни е на 6 септември. Само че той нямаше да е възможен без 3 март и това е истина, колкото и да ни е яд.
Впрочем, Македония тогава остава в Османската империя. Земите край Ниш и Пирот ги получава Сърбия, а Северна Добруджа е дадена от Руската империя на Румъния, от която си отцепва Бесарабия. И това също е истина - освободителите, за които пише само хубави неща в учебниците, разпарчетосват българските земи на пет части. Някои от тях остават завинаги отделени от Родината.
Какво обаче се случва с освободения народ? Руските администратори не щат и да чуят за млади български революционери, рискували живота си за свободата. И слагат в управлението на новата държава не тях, а богатите чорбаджии, които се погаждат с руснаците също тъй благо, както и с турците.
Ако се чудите откъде идва напънът за алъш-вериш в днешното ни държавно управление, спомнете си този абзац.
И ако някой не вярва на съвременните историци, да прочете какво е рекъл дядо Антим I на княз Дондуков: "Вий ни избавихте от турците, ама нас от вазе кой ще избави". Дондуков ядосал стареца, изтъквайки му колко руска кръв е пролята за нашето освобождение. А истината е, че с турците са се били страшно много украинци, донски казаци, финландци и какви ли още не поданици на руския император. Да не ги забравяме, колкото и да иска Русия винаги да доминира. И колкото и заблудени нашенски фанатици да ѝ вярват.
Ние, българите, дълбоко в своите гени сме истински оцеляващи - сървайвъри по модерно. Каквото и да ни се случва, успяваме да го преодолеем и да предадем тези безценни гени на децата си. Задно с историята, която сме опазили и заедно с всичко, което сме като общност. Може и да проявяваме комплекси понякога, но всяка нация ги има в една или в друга степен. Затова нека на 3 март се поклоним на себе си. От нас зависи съдбата на България и дали тя ще кръжи в европейска или в азиатска орбита.
Автор: Стефан Стефанов
