Министерството на любовта е любима институция. В литературната класика я дължим на Оруел. В баналната българска политика - на ГЕРБ. И в двата случая става дума за зловеща сграда, в която най-приятелски те изтезават, за да може накрая да обикнеш Големия брат, или пък да обикнеш Големия вече бивш премиер. Имаме и естетически пример - задкулисието, както писа един, се превърна в задколоние, където полицаи пребиваха протестиращи миналата година.
Но как това се изразява политически?
Даниел Митов представи днес формално правителството на ГЕРБ, а на пресконференцията Томислав Дончев и герберският антураж импровизираха с нов термин - "партиите на омразата". Партиите на омразата, изтъкват те, са онези, които не могат да поемат отговорността да управляват, а покрай това убеждение се промъкнаха псевдо философски разсъждения. Например: "Омразата е опасна политическа алергия", "Омразата първо ражда омраза, върху нея не може да се гради нищо. Това не е кауза, а липса на кауза", заяви Дончев. Действително, той е прав: от предишното десетилетно управление видяхме толкова много каузи - каузи на кражби, бухалки и ганьовски изстъпления, че в момента липсата на кауза изглежда като светъл спасителен бряг. Човек вече като чуе "политическа кауза" се чуди дали да влезе в бункер или да хване възможно най-отдалечената странджанска гора.
Но какво стои зад определението "партиите на омразата"? Стои ребрандирането на стар глупав рефрен по нов глупав начин. Този рефрен настояваше, че президентът е "разединител на нацията", защото още тогава в ГЕРБ витаеше мрачното усещане, че някакво много опасно и безименно зло ще се стовари върху партията, а после това зло се материализира по кошмарен начин - да те гони Бойко Рашков и да те бие Слави Трифонов е нещо, което дори най-параноидният член на партията не е очаквал. Сега обаче Разединителят на нацията бе продължен от Партиите на Омразата - разноплеменни оркски фракции, които дълбаят подстъпите към елфическия ГЕРБ. Елфическият ГЕРБ призовава електората да разчете това като заплаха и със стаен дъх да поиска отново хубавите времена, когато мордорската врата още не беше отворена и се царуваше по мед, масло и златни кюлчета в шкафчето.
И както сгрешиха с подхода към президента, така и - вече изглежда като кауза от грешки - ГЕРБ продължават да разчитат на същото. Например: не може да се позовеш на стабилността и да впечатлиш някого с "Работа, работа, работа" или "Ред в хаоса", когато никой вече не вярва в това. Не вярва по две причини - първата е, че в момента стабилност е излъчвана не от ГЕРБ, а от служебното правителство. А втората че призивът за стабилност при хората на Борисов звучи по-скоро като сърцераздирателен стон да овладеят онези институции, които им трябват, за да успеят да спасят вероятността от "изчегъртване", която, макар и не толкова убедително, колкото ни се иска, все пак вече започна.
От ГЕРБ обаче още дълго ще предлагат това; карикатурна представа за действителността, в която нашият рентгенов поглед трябва да види партиите на омразата и после да премести отвратен поглед към министерството на любовта, в което предишната власт учтиво ни кани. Толкова учтиво, че за малко да забравим колко е трудно да се излезе оттам.
Автор: Райко Байчев
