В продължение на месеци германският канцлер Ангела Меркел заедно другите представители на европейските кредитори се срещаше с гръцкия премиер Алексис Ципрас, за да се обсъди помощта за Атина и реформите, които страната трябва да извърши. Отчасти това приличаше на изнудване от страна Ципрас спрямо институциите, настояващи за строги икономии и големи реформи. Меркел се държеше твърдо и казваше, че настоява за промени в Гърция. За страничния наблюдател обаче изглеждаше, че тя ще се съгласи с гърците само и само, за да не се стигне до разпад на еврозоната.
В края на миналата седмица обаче преговорите приключиха. По думите на Юнкер те са били едностранно прекъснати от страна на Гърция. Ципрас обяви референдум, на който гърците ще гласуват дали са „за“ или „против“ предложението на кредиторите. Във вторник, 30 юни, в последния ден на спасителната програма за Гърция Ципрас помоли за удължаването й и за трети спасителен план. Финансовите министри на еврозоната отказаха да се съгласят с молбата му. В сряда МВФ съобщи, че Атина не си е платила вноската и спомена думата „фалит“. Малко по-късно стана ясно, че Ципрас е изпратил писмо до председателите на МВФ, ЕК и ЕЦБ, в което дава назад и казва, че се съгласява с последните условия на кредиторите, като само иска малки промени по условията.
Очакваше се европейските лидери да са доволни от обрата на събитията. Този път обаче Ангела Меркел направи друго. Още във вторник тя заяви пред депутатите, че Германия няма да влиза в нови преговори за помощ с Гърция преди да стане ясен резултата от референдума. Вчера пък в обръщение към нацията Ципрас заяви, че ще продължи преговорите с кредиторите, въпреки че ги нарече „безсрамници“. Той обаче пак поиска от гърците да гласуват „не“ на референдума. Ясно е защо. В противен случай правителството му трябва да подаде оставка.
Интересно е да се отбележи също, че след молбата на гръцкия премиер за нов спасителен план френският президент Франсоа Оланд призова за "незабавно" споразумение. Определено различна позиция от тази на Меркел.
Международните коментатори на ситуацията в Гърция обръщат внимание на различаващото се мнение на Оланд и Меркел, както и не се изненадват много от популистките изказвания на Ципрас, макар че ходовете му вече изглеждат отчаяни. Двете големи икономии – Франция и Германия, се разглеждат от гледна точка на геополитическите им стремежи и желанието да се излезе по-бързо от кризисната ситуация за еврозоната.
Не трябва обаче да забравяме, че всички тези хора са политици, които се избират от мнозинството в техните собствени държави. Ангела Меркел е лидер на дясно-центристка политическа партия, а именно Християндемократическия съюз. Нормално е да изисква реформи спрямо политиката, която нейната политическа формация следва. Да не забравяме също, че германците са изморени от Гърция и определено недоволни от това, че въпросът се проточва, а те трябва да плащат за това. За повечето от тях солидарността е изчерпана. В тази обстановка е нормално Меркел да не се възрадва от съгласието на Ципрас по много от точките на предложението. Ако иска мнозинството от германците да продължат да я харесват, Меркел трябва да покажи твърдост спрямо „безочливите“ гърци.
Оланд пък е избран за президент на Франция от листата на лявата Социалистическа партия. В последно време сред левицата се надигат гласове против строгите икономии, които се налагат на Гърция. На този фон също е логична неговата реакция спрямо молбата на Гърция.
Ципрас е популист. Някои в България го сравняват с лидера на „Атака“ Волен Сидеров, само че по-хубав и по-млад. В Гърция, въпреки всичко, той не губи обществената си подкрепа, като се опитва да лавира между това да запази властта си, както и да измъкне държавата от създалата се ситуация. Отношенията към действията на Ципрас са логично разнопосочни. Ще видим накрая какво ще излезе от всички тези политически ходове и кой точно ще се измъкне най-печеливш.
Автор: Петя Бързилска