Безспорно една от темите на миналата седмица беше изказването от трибуната на парламента на лидера на "Воля" Веселин Марешки и последвалите от негова страна обяснения, че всъщност не е имал предвид обида към хомосексуалните, а че когато са във властта, те могат да са зависими, защото крият сексуалните си наклонности. Същото се отнасяло и за зависими от алкохол и дрога.
Коментар на редактора
Абсолютен факт е, че щом стане въпрос за държавна позиция на по-високо ниво в България, няма открито признаващ си гей. Не сме явно на нивото на Люксембург, където премиерът им официално има еднополов брак и няма никакво брожение по въпроса. На Балканите да си гей е трудно, а когато стане въпрос за хомосексуалност и власт, става невъзможно. От тази гледна точка сексуалните наклонности могат да бъдат използвани от хора с лоша помисли – имат доказателство и шантажът тръгва. И това си е в ущърб на обществото.
От друга страна обаче Марешки нагази в темата като слон в стъкларски магазин. Съвсем явно от парламентарната трибуна той тръгна да бори несправедливостите по света с "хомосексуалист", като тонът му беше далеч от доброжелателен. Да не говорим, че декларирането на каквито и да е сексуални наклонности не значи нищо и не можеш да бъдеш съден какъв си. Няма някаква официална статистика или дори неофициална, но всички далавери, които изплуват и които "красят" политическата класа са все по икономически интереси т.е. за пари. Така че по-добре конфликтът на интереси по отношение на имущество и парични средства на хората, заемащи публични постове, да се преследва и наказва по-строго, отколкото става сега. Или по-простичко, като за български политици - като те хванат с къща или екскурзия, която не можеш да платиш със заплатата си за 100 години, отиваш в затвора.
В този ред на мисли Марешки може да обясни как се съчетава позицията му за мажоритарен вот като символ на независимост на народен представител и факта, че 11 от 12 негови депутати са директно свързани с него – чрез икономически връзки. Ще гласуват ли тези депутати така, както той им каже, или ще имат собствено мнение? Нали настоява, че е различен – ако се наблюдава парламентарно поведение като при другите партии, където всичко е под строй, независимо, че може да става въпрос да се гласува да продадат майките си, тогава за какво са ни още 12 такива?
