В ЕС по начало има много лицемерие. Като се почне от лъжата за стремежа всички да са еднакво богати и се стигне до заблудата за солидарността.
Днес всички световни медии съобщават, че на срещата на върха на ЕС не бе постигнат консенсус за задължителни квоти за имигранти, които пристигат по море. Отхвърлено бе и предложението на ЕК 40-те хиляди имигранти от Сирия и Еритрея, които вече са пристигнали в Европа, да бъдат преразпределени.
10 държави от 28-те членки на ЕС се обявиха против имигрантските квоти.
Какво ни говори това?
Че, без много да се изненадваме, трябва да проумеем, че принципите на ЕС, всъщност не са никакви принципи. При съответните условия те са просто едни кухи думи, запълнение единствено и само от интереси.
Излиза, че на голяма част от Европа не й пука нито за човешките права, нито за моралните устои, нито за справедливостта. Тази част се интересува само от това да богатее на спокойствие, да взима от изгодите, които членството в ЕС й дава, и да отхвърля категорично задълженията, които не й допадат.
Цинизмът на въпросните държави е толкова внушителен, че си струва Общността да се замисли има ли изобщо обща основа, върху която се стъпва.
Тези държави са готови да оставят в огъня Италия, Гърция, Малта и България, имащи нещастието да са географският преден фронт, който поема най-тежките удари от имигрантските вълни, да се оправят сами.
Иначе много демократичните, развити и цивилизовани Великобритания и Франция не са готови да помогнат, за да се разпредели тежестта по-равномерно. Те просто искат свободна търговия, но не и свободно движение вътре в Съюза. Откъде накъде някакви си имигранти и бежанци ще загрозяват хубавия и чист пейзаж на Лондон и Париж? Нека го загрозяват в затънтената София!
Удивляващо е как богати страни не желаят да дадат помощ, която могат да си позволят. И оставят далеч по-бедни държави да изнемогват под тежест, далеч над възможностите им.
Защото в Европа е така.
Богатите искат да си останат богати. Бедните по-възможност да си останат по-бедни. Солидарността между тези две групи никога не е била налице. Да, Европейският съюз има много предимства, много добри практики и политики. И е помогнал много държави да се развият, да се дисциплинират и да просперират. Но само в рамките на определено съотношение. Следователно, и въпросната солидарност е само в рамките на определено съотношение.
Държавите в ЕС никога не са били равни. И никога няма да бъдат. Дори премълчавана, тази истина личи много явно. Така че няма защо да се учудваме, че "клубът на богатите" не иска равна тежест с "клуба на бедните".
Само че вече положението е прекалено несправедливо и прекалено тежко. И богатите ще се наложи да поемат част от тежестта.
Защото както френските полицаи бездействат и оставят имигрантите при Кале да се качват по ТИР-овете за Великобритания, така и гръцките, българските и италианските власти може да започнат "да си затварят очите" за контрола над бежанците. А ако държавите, в които имигрантите акостират, им отворят вратите към Европа, богатите могат да са сигурни, че именно те ще са крайната спирка.
Затова, дори с нежелание, нека "големите" на континента, дадат своя принос за решаването на имигрантския проблем. Защото иначе могат да го отнесат по-лошо, отколкото са очаквали.
Автор: Десислава Любомирова
