Вчера (27 май) по време на дискусия относно евентуалните ползи от Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между САЩ и ЕС Георги Шиваров от Българската стопанска камара (БСК) заяви, че може да си обсъждаме колкото си искаме ТПТИ, но това други щели да го решат. Всичко се решавало на европейско ниво, каза той.
А нали ние сме си на българско, къде ще се месим с европейците.
По време на дискусията около споразумението със САЩ, което трябва да отключи милиарди инвестиции и увеличи стокообмена, почти всички казаха, че ТПТИ е чудесно за България, защото ще ни се увеличат пазарите. Прекрасно, донякъде споделям това мнение. Особено неприятни ми бяха обаче изразените от няколко души внушения, че ние сме от малка бедна България и трябва да умираме от радост, че нашите малки компании ще могат да излязат на американския пазар. Икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев стигна и по-далече. Той заяви, че Европа е в слаба икономическа позиция спрямо Щатите и вече никой не се интересува от нея глобално, така че трябва да се побърза с ТПТИ.
Икономисти, уж, големи хора, които предполагаме, че са ходили неведнъж по "Европата", заявиха без капчица национална гордост, че арбитражният съд в ТПТИ е хубаво нещо, защото нашите съдилища за нищо не стават. По-добре някой отвън да ги разглежда делата, за да не би случайно инвеститорите да избягат.
За националната гордост и аз се чудя дали имаме право да я притежаваме, но все пак: Значи, първо се изрази мнението, че България нищо не решава. После, че е още по-добре, че нищо няма да решава, защото чужденците знаят най-добре.
България е част от Европейския съюз. Преговорите по ТПТИ се водят от страна на Европейската комисия, на която националните правителства са дали мандат да преговаря с Вашингтон. Разговорите се водят под надзора на правителствата. Наша вина е, ако София няма позиция или се офлянква да се включи активно в дискусиите. Не може обаче някой с образование, получено по времето, когато България е била поредният сателит на Москва, да ми обяснява, че нищо не зависи от нас. Да, има лобита, да, има мултинационални корпорации, да, има ги големите Германия и Австрия, но стига с това чувство, че сме мижитурки и нищо не зависи от нас. Защо Сърбия и малката Словения си защитават интереса, а българските чиновници, явно и българските икономисти, се държат и изглежда чувстват като последна дупка на кавала?
Относно твърдението, че чужденците знаят най-добре. След Освобождението ни се слага или си слагаме (зависи от гледната точка) някакъв благородник/ци от чужбина, на който дори се дава титлата цар (какво ли са казали неговите кралски роднини тогава*). По време на комунизма с облекчение получаваме напътствия от Русия. Преди влизането в ЕС с нетърпение чакахме да станем част от Съюза, за да знаем накъде сме обърнати. Постоянно искаме напътствия отвън, а образовани адвокати, политолози, икономисти и прочие професии търсят истината някъде другаде. Да, зле са ни съдилищата, да, имаме корупция, да, за всички останали неща. Стига обаче постоянно да чакаме някой да ни оправи, защото се получава точно това, но в буквалния смисъл.
*Титлата „цар“ идва от „цезар“ или caesar и е по-висока от „крал“.
