Човечеството има безброй добри артисти, безброй много добри и много малко велики. Великите са надарени не само с безсмъртни гласове, но са и големи хора - с души, отворени към музиката и към другите.
Който можа, оцени, че снощи в България пя един велик артист. Лара Фабиан остави в София всичко, което можа - глас, душа, сълзи, емоция.
Тя показа защо великите са велики. Толкова болна, че говореше с усилие, Лара Фабиан не реши да отмени концерта. Реши, както самата тя обясни на публиката, да изживее емоцията да бъде с нас на всяка цена.
И пя. И то как. Лара Фабиан, болна, пя така, както други цял живот да са здрави да се напъват, никога няма да пеят. Защото извънземният й глас не познава граници. Защото най-силният мускул в човешкото тяло е сърцето. И защото когато духът е голям, той може да преодолее всичко, дори и себе си.
Такава емоция подари Лара Фабиан на София. Показа, че е човек, че носи в себе си безкрайна доброта и обич, че е изпълнител от класа, която достигат единици.
Публиката я обичаше все повече с всяка една песен, която Лара, надскачайки себе си, успяваше да изпее. И то по брилянтен начин. И вече нямаше значение колко песни са минали, колко остават и дали ще чуем всички.
Това, което Лара Фабиан подари на българската публика, не може да се измери с нищо. Да видиш чистата емоция от музиката, въплътена във воля, решена да преодолее и непреодолимото, е чест, която не се пада на всяка публика.
Ние имахме късмет.
Лара Фабиан остави в София частица от душата си. Ние ще й я пазим до следващия път. Защото тя обеща да се върне.
