Не е добре да пропускате последното интервю на Иван Гешев, от което няма да научите нищо, но то няма и подобна цел. В близо 40 минути Патрашкова развежда главния прокурор през няколко популярни теми, а начинът, по който го прави, би трябвало да ви е ясен още от началото, когато тя казва на главния прокурор, че е "сатанизиран" и го пита дали е "демонизиран" (може и да е било обратното). По-нататък интервюто се превръща в упражнение по екзорсизъм, злите духове, нападащи Гешев, се прогонват методично, а това вероятно е и интервюто, в което журналистът най-често е казвал "Да", "да", "Да!", "мхм", "така е" в историята. Тоест то има потвърдителен и утвърдителен характер, за което се изисква и определено характер - такъв, какъвто Патрашкова, изглежда, има. Нещата й при Гала впрочем имат много по-голям нерв, не че съм ги гледал.
Гешев каза очарователни работи. Че например атаката срещу него има за цел "хората да забравят проблемите с инфлацията, цените на горивата, кризата", тоест техника за отвличане на вниманието от най-банален тип; така сякаш през есента на 2019-та например, когато започнаха протестите срещу него, имаше инфлация, или пък коронавирус. Но нещата са ясни, според него и Патрашкова - дискусията за главния прокурор е въпрос не на справедливостта, а на антикризисния пиар, но те са врели и кипели в разконспирирането на подобни манипулации и сега без никаква манипулация ни представят откровено и истинско интервю - качествена журналистика за качествена прокуратура.
Кулминацията в интервюто са последните десетина минути. Те са изведени от дълбините на лайфстайл журналистиката. Ще може да научите, че главният прокурор обича разходките в природата, има две кучета, едното кане корсо, тоест от ония отвратителни грамадни и кръвожадни песове с нереални челюсти, в чиято близост лично аз бих се разхождал единствено с мачете; ще чуете и съдбоносния въпрос "Харесвате ли днешното крайно технологизирано време, в което говорим, че изкуственият интелект ще измести човека? Време, в което ще завладяваме Марс и ще търсим други същества". На което Гешев с учудване разказва как двама души седят в едно заведение на среща и вместо да си говорят си пишат съобщения - наистина безобидна работа в сравнение с главен прокурор, който пише съобщение на ПР-а на водещата политическа сила, фигурираща в телефона му с името Pi Ar Sevi; това се казва технологичен напредък.
Подобни интервюта впрочем са изведени директно от вече загиналия, с право, вестникарски жанр, в който навремето бяха канени политици, които на две страници да разкажат за това как обичат да ходят на лов, как са гръмнали антилопа на сафари, не са пропуснали концерт на Deep Purple и как семейството им винаги е по-важно от властта; подобни лалибали бяха разменната монета, с която власт и медии обменяха капиталите си и изглежда, продължават да ги обменят. Патрашкова, разбира се, не зададе ключов въпрос: дали Гешев все още мисли, че разделението на властите е, както бе казал преди, "дясноекстремистка идея", но може би добре, че не го направи, понеже имаше и известен риск да потвърди охотно с "Така е, да!". Не разбрахме и дали все още прокурорът се чувства като "инструмент в ръцете на Господ", което вероятно се дължи на известната неопитност на Патрашкова в подобни карнавални разговори, какъвто би могла да почерпи от мастъра Валерия Велева; никога обаче не е късно. Така или иначе, интервюто би могло да има развлекателна стойност; в увеселителния парк на сливане между медии и силните на деня, атракциите нямат край.
Автор: Райко Байчев
