Предпазливото изказване на служебния просветен министър Николай Денков, че ревизията не му е приоритет, остави усещането за запазване на статуквото. То прозвуча като "всичко си е наред, дайте да завършим учебната година" и, впрочем, продължава да си звучи точно така.
Натрупаните с годините проблеми обаче избиват отвсякъде. Толкова неща има не просто за ревизиране, а за основен ремонт, че министърът няма как да стои безучастен. Особено на фона на действеното, активно и ориентирано към реални резултати служебно правителство.
Вероятно по тези причини министър Денков все пак реши да открои някакви проблеми и един от тях беше политизацията на училището. Много похвална стъпка е тя да се премахне, въпросът е как точно може да се забрани на учители и на директори да имат политически убеждения и да членуват в партии. Да, когато на власт е тоталитарна партия, която издига само свои предани кадри, картината е ужасяваща. Или когато директорите принуждават учителите да вършат партийна работа, без да са изразили желание. Или когато ги натискат да гласуват правилно.
Всичко това е отвратително и прави чест на министъра, че огласи една публична, макар и старателно премълчавана, тайна.
Въпросът е дали ако в закона се запише, че в училище е забранена партийната пропаганда, агитацията, политическото влияние и шефския натиск да се работи за определена сила, това ще се случва в реалността? Защото всички знаем как работи това - повечето политически проекти винаги посягат на учителството, обикновено през директорите на училища.
Ако директорите искат да са ОК с властта, повеждат колективите си в правилната политическа посока. Още веднъж - браво на министъра, че го огласи. Многострадалните директори се чудят как да угодят на всяка нова власт, затова предпочитат в РУО да няма промени. Сега обаче има, поне на 6 места, което е похвално. Но! Винаги има едно но, като този път то е в няколко посоки - първата я казахме. Не можем със закон да забраним това, което със сигурност е в състояние да го заобиколи и игнорира - така, както в много сфери това се прави с лекота от виртуозния български държавен служител.
Той, впрочем, е най-големият враг на държавата, защото без неговата виртуозна крадливост тя би била процъфтяваща. Но това е друга тема.
Министър Денков обаче пропуска факта, че далеч не само в училищата има политически натиск. Същото е и в университетите, а вероятно и в детските градини, но там екипите са по-малки. Какво би предложил министърът като мярка? Пак да запишем в закона, че университетите са зони, свободни от политика? Това едва ли е възможно, защото куп университетски преподаватели са или депутати, или кандидати за такива. Според министъра висшето образование е освободено от политически доктрини. Може би е така за доктрините. Но за натиска е същото като в училище - растеш, ако слушкаш. А за научните среди какво да решим? Защо за тях да е нормално да е разрешена политическа обвързаност, а за училищата - не?
Вървейки по тази логика, политизацията трябва да бъде забранена със закон в цялата държавна и общинска администрация, в болници, агенции, служби и службички. Това е практически невъзможно, защото те не са нито армия, нито полиция.
Тоест, за деполитизацията на образователната сфера трябва да се търсят други решения. Сама по себе си идеята е много добра, но с едно вписване в закона няма да се промени. Учителите предлагат доста решения и прост преглед на техните фейсбук групи може да даде идея за добро решение на проблема с партийността в училище.
А дали това е най-важният проблем там? Къде останаха другите, от които обществото изтръпва всяка година при матурите - неспособността на учениците да се изразяват в писмен вид, високият процент деца, неумеещи да четат с разбиране и да интерпретират текст, отчайващото непознаване на правописните норми...Защо?
Защо десетилетия наред учители и ученици са подложени на безумия, произтичащи от учебните програми? Защо при всеки зрелостен изпит трябва да се срамуваме от грешките в задачите? Къде са онези кадърни хора, за които преподаването е кауза, а училището - храм? В този храм отдавна проповядват търговците и това всеки го знае. Сигурно и министърът знае - в средния управленски ешелон е проблемът, за който никой не смее да говори. Защото той коли, той беси, в него е и хлябът, и ножът. И заплатата, и пенсийката.
Ако трябва да сме обективни, сегашното ръководство на министерството направи някои добри стъпки - тук-там кадрови промени, тук-там респектиране, но някак лека-полека, защото системета, знаете, е консервативна и трябва да се пипа внимателно.
Министър Денков, разбира се, няма нужното време, а и никой министър, дори без да е служебен, не е слънце, че да огрее навсякъде. Но проблемите в образованието си стоят и чакат онзи, който ще има визията за решаването им. И смелостта!
Автор: Евелина Гечева
