Няколко бързи съждения, за да не губя времето ви между ежедневните брифинги. Пък и самият аз спрях да чета дълги коментари и анализи. Има книги. Класически. В тях всичко е казано. За изненада и на тези, които сега го установяват.
Вижте. Не питайте културолог за културата. Ако не сте готови да го слушате. Дълго. Внимателно. Да слушате умно. Не да гледате така. Защото днес от екрана у нас позиционират културата между цитати на Гьоте за политически употреби и приказки за пари, рекламирани като "подкрепа", не като "социална помощ".
Вижте. Културата е оцелявала винаги:
- Независимо от това кои са, колко са и как преживяват артистите под крилото на властта;
- Независимо от това кои са, колко са и как преживяват артистите, търсещи алтернативи за продукцията си в хладни мазета;
- Независимо от обидния БВП за култура у нас. Няма да го напиша от уважение към вас, които четете това;
- Независимо, че под "култура" чесо се разбира само група хора, правещи нещо на сцена;
- Независимо от делегираните бюджети, които понякога раждат болни отрочета;
- Независимо, че независимото изкуство зависи от независещи от него обстоятелства;
- Независимо, че се лансират едни и същи - и вчера, и днес, и утре;
- Независимо, че, докато някъде се полагат къртовски усилия, аплодисменти галят косите на заслужили артисти администратори;
- Независимо от героите на деня, които имат място и в театъра, и в киното, и в телевизията, и в хамбара на поредното риалити, което ги превръща в коректив на обществото, събиращ лайкове, до следващия сезон;
- Независимо от подаянията, от благоволението на някого, от кривите настроения на жилави шефове, от болните усмивки, от раздърпаното его...
Културата ще оцелее, защото има хора, които работят само за нейния дух. Работят тихо, не се обиждат, преглъщат, не се афишират, преглъщат и пак са тук. Заради духа. Който никога не се е хранил с подаяния.
Автор: Румен Скрински
