В края на миналата седмица, докато в общественото пространство се хвърляше поредната порция пазарска врява, изтъркани компромати и безсмислени скандали, една добра, повтарям, добра новина, мина и замина като милиони от обществена поръчка!
България се сдоби с още едно признание в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО и това е Националният събор на българското народно творчество в Копривщица. Решението беше взето от Междуправителствения комитет, който на сесията си в Адис Абеба, Етиопия, го призна за световна ценност.
Коментар на редактора
Имаме такъв навик. Подминаваме добрите новини. Не им се радваме достатъчно. Предпочитаме да ни е сиво, дребнаво и напомпано с дребнотемия. Или пък казваме: "Какво толкова?!", "Какво ме интересува?" и ставаме от компютъра, за да си нарежем салата и да гледаме телевизия. Защото от екрана ни говорят онова, което все искаме подсъзнателно да чуем - лъжи, популизъм, мрачна статистика, глупости.
Ето защо е време за малко повдигане на духа и гордост. Който не иска, да не чете!
И така: Националният събор на българското народно творчество в Копривщица е петият елемент в Представителния списък на ЮНЕСКО на най-добри практики за популяризиране на световното нематериално културно на наследство. В него вече са вписани Бистришките баби (през 2005 г.), нестинарството (през 2009 г.), чипровските килими (през 2014 г.) и обичаят Сурва (през 2015 г.).
От 1965 г. Националният събор на българското народно творчество в Копривщица показва разнообразието и огромното богатство на фолклорно ни наследство, съчетано с уникалната възрожденска атмосфера. Съборът вече е трайно утвърден като движение за опазване и популяризиране на българската традиционна култура.
В разцвета си фестивалът е достигал до над 20 000 изпълнители от читалищата от всички фолклорни области на страната по данни на организаторите. Последното издание на събора бе през август 2015 г., тъй като събитието се провежда на всеки пет години. В събора вземат участие певци, свирачи, танцьори, разказвачи на народни предания, инструментални, певчески, танцови групи и групи за народни обичаи, които изпълняват автентичен български фолклор. Нещо повече, чужденци, които изпълняват български народни песни и танци, също се включват в дните на събитието в поляните на местността "Войводенец" край Копривщица.
И да, това е реклама на българските традиции, на българския дух и достойнство, които ни държат живи и все още автентични. И не е нужно ЮНЕСКО да признава нещо наше за ценно, за да вдигнем глава от всекидневието, в което сме потънали, и да намерим отдих назад във времето, което е богато и мъдро.
Какво още имаме?
Отвъд списъка с петте елемента от нематериалното културно наследство на страната ни, което е вписано в регистъра на ЮНЕСКО, по отношение на материалното наследство още през 1979 г. Боянската църква край София попада под закрилата на световната организация. Един изключителен паметник на Средновековна България със стенописи с уникални художествени достойнства от различни периоди и пластове на историята.
Отново през 1979 г. - Ивановските скални църкви, издълбани в скалите над река Русенски Лом, носещи неповторимия дух на средновековната епоха. Още два обекта на материалното културно наследство по нашите земи попадат в ЮНЕСКО през същата тази 1979 г. - Казанлъшката гробница и Мадарският конник. Гробницата на траките е част от големия некропол, който е разположен близо до Севтополис - древната столица на Одриското царство. А Мадарският конник е неповторим скален берелеф, за който се смята, че изобразява българският к(х)ан Тервел.
Макар в днешно време да бе застрашен от изваждане от списъка на ЮНЕСКО, старият град на Несебър става част от закрилата на световната организация през 1983 г. Той пази наследството на няколко епохи по нашите земи и е бил неотменен контактен център благодарение на пристанищата си.
Отново през 1983 г. в ЮНЕСКО влиза Рилският манастир, основан през X в. от Свети Иван Рилски. Две години по-късно, през 1985 г., е вписана Свещарската гробница от първата половина на III век пр. Хр.
От природното наследство на България през 1983 г. в ЮНЕСКО влизат и Национален парк "Пирин" и резерватът "Сребърна".
Ето защо не трябва просто да се гордеем с това, което имаме, само на официални дати и празнични събития. Трябва всеки ден да намираме време и внимание към ценностите, които ни държат живи и идентични. И да поемаме отговорност към тях. А и да! Нека не подминаваме добрите новини! И без това толкова рядко се случват.
