Вдъхновен от двете титанични победи срещу супер отборите на Словения и Норвегия, където блестят световно известни футболисти, играещи на високо клубно ниво и въобще имена, с които коментаторите лягат и стават, нашият премиер обяви, че е готов да даде едни сто милиона за едно "ново, кокетно стадионче", ако националите продължават да радват народа.
Ние, разбира се, също живеем в носталгичните селения на САЩ 94, да не кажете, че подценяваме футбола. Обаче все пак в главата ни се развихрят определени кокетни фантазии, които е редно да споделим.
Например едно кокетна вечер, в която музикантите от БНР са неочаквано посетени от премиерската свита и се получи просто някакво много кокетно симфонично преживяване. Да кажем един кокетно изпълнен Моцарт, който да затрогне сърцето и да разтърси тъй дълбоко, колкото двата гола на Божидар Краев (макар че къде е сложната и наскучаваща плетеница от звуци, къде е простата красота на извеждащото подаване и потъването на топката в мрежата). И ето, разцъфне обичаната от нас усмивка и след протестите на музикантите от радиото чуем: кокетно ще им се увеличат заплатите, защото никак не може да се живее кокетно със 660 лева на месец, па макар и да ти жужи Моцарт в главата по цял ден.
Или пък да кажем майките на деца с увреждания. Знаем, че е много некокетно да се напомня тази тема, тя депресира и трови съзнанието. Но все пак, срамежливо да предложим: дали пък сто милиона няма да стигнат тук-там да се пооправи този проблем и ако не кокетно, то поне родителите и децата им да заживеят малко по-добре? Хайде пък да опитаме да трампим стадиона в името на решението на този проблем. Не само от грижа за тях, но и от грижа за националите - и без това на европейското ще паднем от Швеция с осем на нула. Няма да е кокетно!
И накрая смело да се обърнем към едни твърде кокетни въпроси - заплатите на медицински сестри, университетските преподаватели, метеоролозите в НИМХ, добрите стари пенсии, разбитите селски пътища и да видим къде пък най-добре могат да се налеят едни сто милиона. Пък то европейското пак ще е интересно.
И без това свикнахме да сме за Финландия.
Автор: Райко Байчев
