Именити творци и общественици подновяват борбата за запазване на паметника "1300 години България" в градинката пред НДК в София. Те ще изразят несъгласието си с решението на Столичния общински съвет за премахване на монумента на специална пресконференция в сряда от 10,00 часа в Пресклуба на БТА. На нея ще запознаят обществеността с предложението, което е внесено за отмяна на това решение.
Коментар на редактора:
Без съмнение всеки народ трябва да има и да познава добре историята си. Българите не правим изключние от правилото. Проблемът идва от там, че имаме странна фиксация към определени периоди личности и „братски народи”, за които не трябва да се говори нищо лошо...
В резултат от това лицето на доста грозноватата столица на България може да се похвали с „два цирея”, за които от време на време някой се сеща, че може да трябва да бъде направено нещо. Единият от тях е Паметникът на съветската армия, а другият – монументът „1300 години България”, който е известен с две неща. Първо: Има един особено цветист прякор и второ - сериозно заплашва да се срине върху нечия глава.
Всеки път, когато някой дори отвори дума за това, че може би двата паметника трябва да отидат в музей, се надига стена от гласове, които започват да убеждават обществото (използвам термина в доста широк смисъл) колко исторически важни били те. И как останалите държави се грижели за историята си и я слагали на видно място
Хубаво, така де... Ок. Имам само един проблем: Защо 30 и няколко години след като беше построен, паметникът „1300 години България” е в този си вид? Защо някой от тези радетели и защитници не предложи и не го ремонтира, за да не прича на нещо, произлязло от филм на ужасите? Или пък да намери фирма, която да се грижи за него... Толкова ли е трудно?.
Затова имам следното „малко предложение”: Ако някой толкова харесва даден паметник, да почне да се грижи за него и да си го чисти. При това не само, когато някой реши да го оцвети или премества. Защото това демокрацията или каквото и да се водим на хартия не е само права, има и задължения. Трябва и малко отговорност да се понася.
А и да... Айде стига сме се взирали в онова „светло” минало. Моля.
