Нетърпимостта към крайните националистически призиви изби в грозна картина във Франция. Неизвестни лица причакаха пред парижки супермаркет лидера на крайнодесния френски Национален фронт Марин Льо Пен и я замеряха с камъни. За щастие те са почнали канонадата чак когато Льо Пен се е качила в колата си, т.е. не са я целили директно, докато е била по-уязвима навън.
Коментар на редактора
Който сее вятър, жъне бури. Пренебрежимо малцинство са хората, които са готови "да обърнат другата буза", когато получат шамар. Това трябва да е ясно на всеки, решил да се заиграва с взривоопасни теми. А националистите избират да си играят постоянно с такива.
Заради националсоциализма човечеството преживява Втората световна война – най-ужасното събитие в историята му. Затова вече 70 години управляващите в най-силните държави на света си взеха поука, но каква – просто действат по-хитро. Нелицеприятните мерки се налагат бавно, постепенно, за да могат хората да свикват с тях. Днес ще вдигнем цената на това, утре ще забраним да се прави онова заради „националната сигурност” и някой хубав ден просто се събуждаш, чудейки се „как, по дяволите, стигнахме дотук”.
Точно това чудене обаче избива в неконтролируеми реакции. И е важно да си запазваме акъла свеж, да виждаме истинските проблеми и да ги атакуваме, а не да се занимаваме с глупости. Под атака имам предвид не "цветя, рози и мирни протести" – такова чудо само ние родихме, няма го никъде по света. С добра дума се постига по-малко, отколкото с камък и добра дума. А понеже човек забравя, политиците пък най-вече, хубаво е да им се говори с добри думи.
У нас бол хора, на които да се говори. Тези, които окрадаха КТБ например. Тези, които им позволиха. Тези, които все се борят с мополите, ама с пръст – златен. Дали не е време да им кажем по някоя "по-здрава" добра дума – хвърлен камък била, казват, но щом трябва да се хвърля ...
п.п. В Македония късно вечерта (28 октомври) изстреляха два снаряда срещу сградата на правителството. И тая форма на разговор е възможна ...
