Становището на Светия синод относно националната стратегия за детето, което се оказа, че не било на самия синод, а нa ловчанския митрополит Гавриил, беше подложено на масово бичуване в социалните мрежи. По примера на единствената инквизиция, която съществува в наши дни - тази на Фейсбук. Становището е просто размазвано, осмивано, иронизирано, в една твърде популярна и твърде хлъзгава семантична верига, която противопоставя модерен човек-наука-либерална общност срещу консервативни изкукали старци - църква - архаизъм. Под параванът на цялото нещо прозира и една особена, интересна гордост, която внушава следното: ние сме съвременни, разумни хора, които са осъзнали, че религията е откачена история, и ето, че този документ на Светия синод, показа същото.
Но все пак, да попитам: какво толкова каза Светия синод? Първо, каза че в училищата трябва да се изучава религия, за да може децата да открият тайната, че са създадени по образа на Бог. Училището, пишат свещениците, трябва да се грижи не само за разума на децата, но и за техните сърца. Къде точно е скандалът тук? Всички се втрещиха от това, че една църковна общност смята, че е добре децата да бъдат въдворени във вярата. Но какво друго да предложи Светия синод? Вярата хептен да се изреже като гангрена от миналото и всички дружно да празнуват нейния край и да махат прощално на всички патриарси и митрополити, товарейки ги на вагона на миналото - това ли да предложи синодът? И какво толкова ще стане ако има предмет, свързан с вярата? Ще увреди децата, ще затъпеят? Ще е тотална злина за тях да научат кой е Исус и какво все пак е казал и направил?
На второ място, синодът заяви, че "По-хуманно и съответстващо на божествения закон е да се говори на децата и младежта за ценността на живота, брака и детерождението, отколкото да им се внушава, че забременяването е лесно отстранимо, че абортът е суверенно право на майката". Това също произведе нечуван скандал. Но пак - къде е скандалът тук? Едни хора, които са вярващи, твърдят, че отношението към брака и раждането би следвало да бъде такова, каквото е описано в Библията - ами дайте им право все пак да го кажат. Това е становище, позиция и всеки, дори в инквизиторската среда на фейсбук, би трябвало да има право на своето становище и позиция. Хора, които са християни, са говорили против аборта - и какво странно има в това? Какво да кажат? Да се отрекат от Библията и да кажат - абе плюя аз на всичко, което знам и вярвам, давай да абортираме, почвайте да абортирате от утре, аз се подлъгах по тия врели некипели за Бог, Мог и тъй нататък - и добре, че бяхте вие, модерното фейсбук общество, да ме откажете от вярата ми.
И на последно място, от Светия синод са се усъмнили в това, че може би пък не е кой знае колко прекалено родителите от време на време да ползват шамари, когато възпитават в децата си. Голям скандал пак. Ще кажеш, че никой не е ял шамари и всички сме страшно фрустрирани от това, че сме отнасяли някой друг като деца. От цялата работа обаче излезе, че Светия синод, виждаш ли, защитавал насилието и бил зъл към бедните дечица, понеже на тях трябва да се дава право на всичко и това е по-важно от дребната подробност, че все пак трябва да научат какво е добро и зло.
Всъщност от Светия синод и от повечето подобни институции модерният човек сякаш очаква онова, което е обратното на замонашаването в миналото - да се отмонашиш. Де що има хора с кръст на врата и определени вярвания, да хвърлят кръста, да си направят Тиндър, да се наковат в петък вечер, да влязат у фейса и да рекат - абе сбърках малко аз, сега ще стана бамбашка като вас и аман от тия глупости за Господ, дайте ми Хокинг и Айнщайн (тук все пак се очаква и те, също като фейсбук общността, да пропуснат обстоятелството, че по-голямата част от великите учени доста често стигат до идеята за Бог). Всъщност Светия синод - такова е очакването - би трябвало да не се държи като Свети синод, а като...като какво? Като либерално послушна общност, която е "в час с времето" и се адаптира към различни пазари - най-вече към големия пазар на идеите. Добре, но всеки вярващ човек, най-простичко би ви казал - защо да съм в час с времето, когато нещата, в които вярвам са вечни? И понеже са вечни, са винаги в час с времето. И са повече в час с времето от онова, което считате, че е в час с времето - понеже то ще мине и замине, а онова, в което аз вярвам, ще остане вечно. И тъй нататък. Да не защитавам хора, които нямат нужда от защита. Който разбрал, разбрал.
Автор: Райко Байчев
Противоположната позиция може да прочетете ТУК
