Три дни поред машините за трафик - по инерция наричани медии - бълват едно и също съдържание. То има няколко художествени стъпки, които се превръщат в няколко различни статии.
Първа статия: Антон Хекимян закъсня за сутрешния блок!
Втора статия: Защо Антон Хекимян закъсня за сутрешния блок!?
Трета статия: Какво следва за Антон Хекимян след като закъсня за сутрешния блок!
Четвърта: Закъснявал ли е преди Антон Хекимян за сутрешния блок?
Пета: Не е закъснявал, но закъсня - за сутрешния блок.
И тъй нататък.
Ще кажеш, че като е закъснял за сутрешния блок е станало нещо средно между блокирано кръстовище, сеизмична активност в центъра на София, нов рекорд в заразените от коронавирус и злощастно събуждане, в което си открил, че кафето ти е свършило, но не можеш да отидеш до магазина, защото не си пил кафе и не си достатъчно разсънен да отидеш до магазина, за да си купиш кафе. Неприятности.
Ако Антон Хекимян направи 2000 сутрешни блока, всичко е в реда на нещата. Ако закъснее с 20 минути за 2001-ия, това е гръмотевична новина. И още малко аритметика: Хекимян е произвел 5000 новини, но най-голямата новина, която е произвел, е, че е закъснял да произведе новина. Време е за псевдокавър на Георги Станчев - ти закъсня ужасно, ужасно закъсня...
С времето се роди нова разновидност на журналистиката. Въпреки че се изповядва от различни сайтове, различни автори и различни теми, между тях има нещо общо. То е, че авторът на текста винаги говори с гласа на свадлива леля, която охотно издирва дребни нередности и после ги разтръбява с апломб на Шекспиров вестоносец току-що научил, че е умрял крал, а в съседното кралство се готвят за война. Не ми се мисли обаче защо тази свадливо-лелченска журналистика процъфтява - ако авторът иска да направи трафик по сайтовете, причината той да се осъществява от читателите, които явно се интересуват, е твърде потискаща. Но, нека ни прости Антон Хекимян. И ние ще му простим.
Нищо, че закъсня.
Автор: Райко Байчев
