Ако разгледаме дебата между Радев и Герджиков като боксов мач, то професорът беше нокаутиран. Той загуби още първия рунд за съставянето на правителство. Тук Герджиков трябваше да каже, че има нужда от правителство, но има червените линии, които не трябва да се преминават. Пропуснат шанс и правителството ще мине под пагона на Радев.
Втора огромна грешка на Герджиков. Тръгна да атакува Бойко Рашков, който е най-харесваният министър на Радев. Особено в сравнение с например Младен Маринов. Това означава да подходиш откъм силната страна на съперника. На заяждането му да слезе от облаците, Радев го прати в нокдаун, правейки прелюдия към професията си на летец.
Професорът пропусна възможността да извлече дивидент дори от зелените сертификати. Така и не даде реална алтернатива на тази дискриминационна според немалко хора мярка. Не даде примери с републикански щати спрямо демократични с удобни за тезата му примери. Показа липса на подготовка и в тази тема. Тук и Радев не блесна, но предвид, че беше в по-трудната ситуация, се измъкна сравнително добре имиджово.
Същото се отнася и за темата ДПС, където Радев правилно разграничи избиратели от партийни функционери. За Конституцията Герджиков се опита да се подмаже на "Да, България" със съдебната реформа, но дори тук се провали, защото Радев също я изтъкна, но не като самоцел.
По темата за РС Македония Герджиков отново не беше на ниво. Трябваше да попита Радев какви конкретно са гаранциите, че антибългарската политика няма да продължи, за да получат подкрепа.
За икономиката беше вторият брутален нокдаун, който претърпя Герджиков. Радев му нанесе голям удар с факта, че там проблемите са дълбочинни и голямата вина е на ГЕРБ и мнозинството им с пращането на либерализирания пазар на електроенергия. Тук донякъде Герджиков нямаше и толкова полезен ход, но наистина беше ударен лошо.
За отношенията с Русия Радев подходи много хитро и прагматично и хем каза, че Крим към момента е руски и санкциите са контрапродуктивни, с което се хареса на русофилите, хем каза, че Русия в момента не е модел за следване, което икономически е вярно и се хареса на западно ориентираните. Герджиков заложи на заучени фрази и беше размазан.
Относно американските изтребители Герджиков също се издъни, защото не следваше елементарната икономическа логика за печалбата. Направи елементарно заяждане за МИГ-овете, сравнявайки ги с "Москвич", което показа и дълбоко непознаване на материята.
Вторият и решителен нокдаун, вече граничещ с нокаут, Радев му нанесе по отношение на милитаризацията на Черно море. Тук заяви ясна и недвусмислена позиция, която е единствената разумна и тук става въпрос за национална сигурност, където компромиси не могат да се правят. Герджиков опяваше с изключително досадното "ние сме част от едикакви си съюзи". Това е отказ от отговорност и беше окончателният му крах в дебата.
Беше доразмазан със шкафчетата, прокуратурата и битите му студенти. Едва в края на дебата успя донякъде да използва слабостите на Радев по отношение на противопоставянето му с БСП. Така и не му каза директно, че не може да е лидер на протеста, ако не излезе като президент до народа си, когато той е бит по улиците.
Бягаше от връзките си с ГЕРБ и нямаше адекватен отговор на въпрос на Радев. Истината е, че Радев дори не го засегна в личностен план, а можеше, като постави под съмнение избора му на ректор и да го попита дали кандидатирането му е свързано с връщане на услуга на ГЕРБ.
Освен отношенията му с БСП, другият силен аргумент на Герджиков срещу Радев би бил търсенето на националистическия елемент, тъй като сериозна част от този електорат е разочарована от Радев. Вместо това той използваше купешки изрази като Fake News, обърка Досиетата Пандора с тези от Панама, дрънкаше обичайните клишета за корупция и в нито един момент не блесна. Изключително слабо ниво на ректора. Ако допреди този дебат е имал някакви шансове, то след него окончателно ги загуби. И най-лошото е, че постави под въпрос нивото на академичната общност.
Автор: Тодор Беленски
