Адвокат Хаджигенов направи серия от спиращи дъха, но и затормозяващи ума политически салта, с които ще се наложи да се занимаем.
Броени дни след изборите се започна с това, че Хаджигенов обяви коалицията "Изправи се! Мутри вън!" за "безумна" и дори с леко учудване за самия него допълни, че "безумната коалиция е сработила". После каза, че със самата коалиция се е приключило още на четвърти април - нещо като политическата версия на брака между Денис Родман и Кармен Електра. Но все пак, да видим доводите на Хаджигенов.
Доводите са: в момента има, изглежда, очакван разкол по отношение на БСП - партията, която държи ключа към евентуален кабинет. Проблемът: гласовете на Трифонов, Демократична България и партията на Манолова (за удобство я наричаме така, много ни е трудно да изписваме всеки път буреносното ѝ заглавие) не стигат за съставяне на правителство. То може да бъде правителство на малцинството, подкрепяно от БСП или няма как да просъществува. Трифонов обаче заяви преди изборите, че няма да участва в управление с БСП на никаква цена, в "Демократична България" това също е сеизмичен проблем, макар че поне по отношение на концесията на Летище София в момента и двете партии действат на един фронт, докато "Има такъв народ" спазва дистанция. Така или иначе, твърди Хаджигенов, "гласовете на БСП ни трябват" и ако те са "камъкът, с който може да се удари Борисов", той би ги взел. Библейски обрат: който е безгрешен, пръв да не хвърли камък.
Как ще се реши този проблем никой не знае - и предполагам, че тъкмо на това се дължи мълчанието на Трифонов; мълчание не поради липса на инициатива, а поради свръхинтензивни преговори тъкмо по този въпрос. Лошото е, че той не може да се реши без тежък компромис. Компромис а) - Слави Трифонов влетява в политиката с нарушаване на собственото си политическо обещание; и компромис б) опозиционните партии изпускат шанса си да действат на общ фронт срещу Борисов, пренасрочват атаката срещу него за след следващите избори, но дали ще постигнат същите резултатите въобще не се знае: най-малкото, че патриотите от стария завет вероятно ще се обединят и ще успеят да минат летвата от 4 %.
Но ако Хаджигенов е най-ранният изразител на този проблем, "перде", както се казва, което не се вълнува от коалиционни спогодби, а на своя глава казва това, което мисли, пък каквото ще да става, внезапно изниква нещо твърде неприлично.
Неприличното е: странното споменаване на думата "жертва" и думата "министър" в едно изречение. Хаджигенов твърди, че е готов да се жертва, ако трябва, и да стане министър - моля да се издирят тримата души, които гледат на това изречение без подсмихване. "Не искам да съм министър, не исках да бъда депутат, не искам власт въобще, не ме блазнят министерски заплати, депутатски привилегии, моето място е в съдебната зала" - това казва Хаджигенов. И някак този дълъг път, в който непрекъснато се отказваш от какво ли не - от твоето място в съдебната зала, от собствената ти коалиция, от какви ли не привилегии - накрая, изморен, изтощен, си готов да се жертваш съвсем и да станеш министър. Познаваме, за зла беда, много от тази жертвоготовност, до степен, че всички сме станали жертва на нея.
И не на последно място - кой всъщност би предложил министерско място на Хаджигенов? Предвид скоростта на разпад на коалициите, не съм сигурен. Мутрите са вън, жертвите вътре - ето нова постановка, която, не без съжаление, допускам. Но ако съм сгрешил, прощавайте - може да съм станал жертва на излишни подозрения. Донякъде е модерно.
Автор: Райко Байчев
