След зачестилите сигнали за съдени в Гърция българи, които са продали автомобилите си, използвани в последствие за трафик на хора, родните институции излязоха с уникално решение. Въпреки че е повече от ясно, че продалите автомобилите си са невинни, тъй като престъплението е дело на новите собственици, които умишлено не са пререгистрирали превозните средства, МВР насочва препоръките си именно към спазващите закона.
Преди дни институциите призоваха всички бивши собственици на автомобили да проверят дали новите притежатели са пререгистрирали колите.
Това е уникална реакция. Вместо ведомствата, които отговарят за този въпрос, да направят съответните справки и да видят дали има нарушения, те карат стотици хиляди граждани, спазили правилата, да се разхождат по гишета и да проверяват сделки от преди години.
Абсурдно е, защото това е работа на МВР. Ясни са законовите срокове, в които трябва да се извърши пререгистрация на МПС. Институциите би трябвало да могат да направят тази справка автоматично, а не да разказват половин България до КАТ и общините.
Мързелът на МВР обаче да свърши някоя допълнителна работа е пословичен.
Не е ясно и защо единствената реакция на отговорните институции е този потресаващ призив, а не излизане с предложения за промяна на явно несъвършеното законодателство. Повечето европейски държави не се сблъскват с подобни проблеми, защото имат много по-ефективни процедури за покупко-продажба на МПС. Дали това се отнася до разлики в концепцията за регистрация, притежание на номера, срокове или автоматизиране на системите между отделните институции, не става въпрос за пари или човешки ресурс. Става въпрос за мислене и воля да се запушат пробойните в системата, да се улесняват гражданите и да се упражнява качествен контрол. Все неща, които родните органи упорито отказват да направят.
Затова нека, ако им е възможно, имат малко срам. Редно е да поправят собствените си грешки и да поемат отговорност за пропуските си, а не за пореден път да ни карат да се чудим за какво ги издържаме и да ни принуждават да вършим тяхната работа.
Автор: Десислава Любомирова
