Не че това не беше ясно от самото начало, но вече все по-трудно ще става за "Продължаваме промяната" да намира обяснения за колаборацията с ГЕРБ. Защото вече изглежда ясна сделката на Борисов - той отстъпи сериозно парче власт срещу това да не го закачат.
Както неведнъж сме писали, експремиерът би управлявал с всеки, който обещае да не го пипа. И доживяхме това да бъде именно "Промяната" - хората, които обраха протестния вот. Протестен срещу модела "Борисов" и срещу корумпираната администрация.
И в момента, в който беше предложено да се гледа свалянето на имунитета му, за да може да бъде разследван, ПП и ДБ гласуваха "въздържал се". После заваляха обяснения, че това било процедурно предложение - просто да се вкара обсъждането като точка в дневния ред. Че във втората половина на юли ще се обсъждат всичките имунитети, които ще се махат и така нататък.
Само че вече беше твърде късно.
В социалните мрежи се разрази истинско цунами срещу "процедурното" въздържателство. ПП и ДБ бяха масово заплашвани от техни симпатизанти, че повече няма да гласуват за тях. Огън подсилиха и от БСП, като в прав текст обвиниха доскорошните критици на Борисов в двуличие. Не че БСП не са проявявали двуличие десетки пъти, но на тях сме им свикнали.
Гневът на хората има своята предистория - той се зароди още при съставянето на сегашното управляващо мнозинство. По-късно, когато се създаваше временната комисия по имунитетите, пак имаше упреци. Защото тя трябваше да се ръководи именно от представител на тези партии, на които най-много се разчиташе Борисов да получи заслуженото.
Имаше една адекватна позиция и е редно да я споменем - Кирил Петков сам се отказа от имунитета си и така разби тезата на Тошко Йорданов за коалиция "Пералня".
Но дали Борисов би се отказал по същия начин от своя имунитет? По всичко личи - не. Под маската "дайте да спазваме законите и процедурите" той всъщност вероятно изчаква да се доспазари с когото и доколкото може. Например, да пусне още някое и друго късче от държавната баница на ПП-ДБ, защото там далеч не всички са като Кирил Петков. Някои се облизват за каквато и да е власт на каквато и да е цена. И това е твърде видимо. Дори за по-късогледите избиратели.
Задавам си въпроса: защо се бавят, например, назначенията по високите етажи на властта? Защо в толкова институции, агенции и държавни структури не се назначават шефове? Ами, струва ми се, защото се търгува всяко такова място в момента. И в тези търгове има една златна валута - имунитетът на Борисов. Той просто е една разменна монета, може би най-голямата към днешна дата.
Този случай, а и не само той, ни кара да си задаваме въпроса защо изобщо са необходими депутатските имунитети. В нормалните държави депутатите отстояват позиции, които може да не се харесат на някого и имунитетът ги пази от преследване заради убеждения. Но у нас? С какво толкова биха застрашили родните избраници бизнес интереси или пък някакви групировки, след като е публична тайна, че точно бизнесът и групировките ги пращат в парламента?
Имунитет трябва да имат магистрати, съдии, прокурори. Народните представители трябва да си бъдат с ясното съзнание, че са равни пред закона заедно с всички останали граждани. Колкото законът пази обикновените българи, толкова да пази и тях.
Тогава няма да има срещу какво да се търгува депутатският имунитет, нито пък ще се редят на предизборна опашка пред парламента мутри от всякакъв калибър.
Да, наивно е да го вярваме, но пък добре звучи.
Автор: Стефан Стефанов
