Пълен потрес. В държавата на нихилизма някой едно дърво да засади, ще го разкостят. Ма защо ябълка, а не череша, ма защо на това място, ма защо по това време, ма защо по тоя начин, ма не трябва ли дупката да е по-дълбока, фиданката - по-висока, тоя, дето я засажда - по-красив...
От къде тази енергия и най-малкото нещо да се превръща в световен проблем? Да става скандал, който с дни да се разнася по вестници и телевизии, да се изказва сульо и пульо, да се изписват чаршафи с коментари в интернет? От къде тази енергия в иначе инертния български народ, който, виж, за нещо друго - да протестира, да си търси правата, да сигнализира нещо при нередност, няма време и нерви?
Но да хули щяло и нещяло има.
Един паметник решиха да сложат в центъра на София, а настана някаква Велика схизма. Някой се сети в последния момент, че нещо не му харесва.
Ма защо изобщо да има паметник, ма ставали сме Дисниленд като Скопие?... На който не му е ясно, в София няма 1 паметник на средновековен владетел. България - най-старата държава в Европа, която е била в Средновековието такава сила, че всички останали държавни образувания на Стария континент са се съобразявали с нея, да няма паметник на свой владетел, е недопустимо. Защо да имаме паметник на Цар Освободител, а да нямаме на Самуил, на Симеон, на Аспарух? Направили сме 1 паметник. Когато направим 101, тогава може да се сравняваме с македонците. Дотогава имаме още мноооого да наваксваме.
Ма защо на Самуил? Той не заслужавал, бил вкарал държавата в криза, били сме тръгнали надолу в развитието си, той не ни бил извел на 3 морета... Бе вие добре ли сте, бе? Никой, който познава историята, не би направил малоумния коментар, че Самуил е незаслужил незначителен владетел. Самуил вдъхва отново надежда на смачканата и тогава България. Самуил проявява невиждана смелост, човечност и емоция, отдадена изцяло към народа. И затова е велик. И заслужава паметник.
Ма защо бил толкова зловещ? Ако някой си беше направил усилието да проследи казуса с паметника, щеше отдавна да знае подробности около въпросите защо той е решен по този начин. Само че къде-къде е по-лесно да не си информиран, да не си направиш труда да прочетеш нищо, и когато някой хвърли в пространството един казус, да го коментираш ей така - от воле. Преди месеци Хайтов обясни, че ще "улови" Самуил в момента, в който вижда ослепените си войници. В момента, в който гледката е толкова потресаваща, че сърцето му не издържа. Момент на болка толкова поглъщаща, че оставя без дъх. И този момент е страшен. И зловещ. И затова е такъв и Самуил.
И много други са безумните въпроси, които разгарят скандала около паметника.
Ма защо бил толкова висок, ма защо му била толкова голяма главата, ма защо бил толкова детайлен...
И защо му светели очите.
Удивително е как никой не намира нищо нередно да обсъжда, да иронизира и да плюе нещо, което не е виждал. И за което няма представа. Явно на някой толкова му е ума, че си мисли, че очите на Самуил ще светят като на Волтрон. Нещо лазери, фарове, лампи.... Подобни бутафорни представи надали ще се оправдаят, но карай, важна е какафония да става.
Вие добре ли сте?
Паметникът е много хубав. И въздействащ. Какви ще са му очите не знам, като всеки нормален човек, не мога да се изказвам за нещо, което още никой не е видял. Но откриването на паметника на Самуил трябва да е празник.
Защото Самуил е велик българин.
За колко български държавници се сещате, чието сърце не би издържало, виждайки страданието на своя народ? За колко такива се сещате, за които България е била такава кауза, че да заплатят с живота си за нея? На колко от тях сърцата им бият за България и са готови да спрат пак за нея?
Е, имаме поне един. И той заслужава да се извиси над нас и всеки ден да минаваме под строгия му поглед. Защото заради такова величие като неговото днес сме тук.
Автор: Десислава Любомирова
