Тази седмица започна с поредния протест. Този път на журналистите в БНР, които не се съгласиха доходите им да бъдат орязани с 30-40%. Колко точно не стана много ясно, защото според главния изпълнителен директор на Националното радио Радослав Янкулов става въпрос за 30% от хонорарите по граждански и авторски договори, а според журналистите – за 43%.
Коментар на редактора
Така ще е, колеги. Така ще е в медиите, след като нямаме нито един свестен синдикат. И ще е така, докато се съгласяваме извънредният труд да минава по графа „хорорар”.
Колегите в БНР, а и всички в бранша, са пределно наясно как точно се плащат заплати. Има трудови договори, но има и граждански, има и авторски. И след като доброволно се съгласяваме извънредно положен труд - а той е много, защото новините никога не спят - да се плаща на граждански и/или авторски, вместо да си минава по трудов договор, идва време и да се реве с горчиви сълзи.
В България Кодексът на труда е добре написан, само че не се спазва и ние се примиряваме с това! Ето и какво пише:
Чл. 136 в него гласи: „По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. За удължаването на работното време работодателят е длъжен да уведоми предварително инспекцията по труда”.
А в чл. 262 пише: „(1) Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:
1. 50 на сто - за работа през работните дни;
2. 75 на сто - за работа през почивните дни;
3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;
4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.
(2) Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор".
Хайде сега да видим в колко медии специално чл. 262 се спазва едно към едно. Пък и 136. И колко служители в тях са подали сигнал до компетентните органи? А дали са глобили някого за нарушение?
Истината е една – журналистите, както и всеки друг, се сещат за права, когато положението е „след дъжд качулка”. Докато е така, ще си пишем за Пеевщината и ще я караме в мизерия. И журналисти, и всички, които не се борят за правата си.