В едно селско читалище самодейният театър представя пиеса. Първо действие. На сцената е дрипав мургав баща с детенце, зад тях плакат "Преди 9. ІХ. 1944". "Татеее, дай леп!", вика детето. "Нема леп!", отговаря таткото. Второ действие. На плаката пише "След 9. ІХ. 1944". "Татее, дай леп!" - "На ти леп, има вече леп!".
Дотук добре, изискванията на читалищния художествен ръководител са изпълнени, обаче началникът от общинския партиен комитет препоръчва да се вкара малко партийност в изкуството, за да одобри представлението. И решават да оставят същите неща в първо и второ действие, само накрая мургавите актьори да мятат гьобеци, да щракат с пръсти и да припяват: "Бе-ка-пеее, бе-ка-пеее".
Този стар виц за партийността в изкуството би бил просто смешка, ако не се виждаха и днес предостатъчно самодейци, за съжаление - по всички нива. Включително по онези най-високи, на които разчитаме за неща като национална сигурност, борба с престъпността, борба с корупцията и закрила на гражданите от мафията. Уви, все по-често ни се налага да възлагаме повече надежди на външни фактори, отколкото на родните. Просто защото родните са далеч от какъвто и да било професионализъм, както и морал.
Много мнения се изказаха за атентата срещу главния прокурор. Включително от няколко бивши вътрешни министри, шефове на служби и спецове по тероризъм. Някои намекнаха силно, че става дума за инсценировка, а не за изпедепцани злодеи, подготвили кървав атентат. Други се придържат към официалната версия - те си знаят защо.
Експерт: Нетипично е, че взривът срещу Гешев е поставен под нивото на пътя
Тодор Коджейков: Едно покушение се подготвя с месеци, но в случая с Гешев това е станало за часове
Най-голям потрес обаче е пълната липса на съчувствие към главния прокурор и пътувалите с него. Фейсбук не само не отделя грам емпатия, но и излива безкрайни шеги.
Защото, на първо място, кой взе насериозно версията, че е налице атака срещу институция? Не просто атака, ами направо терористичен акт. Би било много добре, ако специалистите се произнесат по-бързичко поне по ключовите въпроси - какво е било взривното устройство, какъв е химическият състав на взрива, накъде водят следите. Така или иначе взривът е факт.
Какво обаче произтича от този факт? На първо място - главният прокурор е мишена! В услужливи публикации прочетохме кои са вероятните "поръчители". Спомените за "убийството" на Пеевски напират.
Наред с това западните медии зашумяха с името на Гешев, което със сигурност не би се случило, ако той беше продължил все така геройски да се бори с мафията.
Третият резултат е, че всеки, който е критикувал Гешев или е искал неговата оставка, минава в графата "заподозрени". Те са го дебнали иззад храстите, те са турили осколки във взрива, те са подкупили някой от гардовете да им издаде маршрута, те са лошите.
Това е ключът към мазето, дами и господа.
То пък едно мазе...
Сценаристите на този скеч обаче пропускат един друг факт, който е твърде публичен, за да бъде игнориран. Оставката на Гешев се иска по протестите почти от момента на встъпването му в длъжност. Искана е и от народни представители, и от обществени организации, и от обикновени данъкоплатци, недоволни от липсата на наказания в тази държава. От функционирането на нейната прокуратура като бухалка. От липсата на каквито и да било последици по скандалите с магистралите, кюлчетата и чекмеджетата.
Без да обиждаме театралните самодейци, доколкото са останали по читалищата, всичко това мирише на някаква доста бездарна самодейност - поне докато не разберем бронираната кола на главния прокурор през какви изпитания е минала и какво би трябвало да може да издържи като сила на взрив. Дотогава остава споменът за хакерите и пръскачките, които спират парламента - дали главният художествен ръководител да не получи една пръскачка за награда, след като професионалистите оценят труда му?
Автор: Стефан Стефанов
