Месец преди светът да изпрати година с взривена дипломация, аржентинската столица Буенос Айрес домакинства Г-20. Лидери, които трудно се гледат очи в очи, ще трябва да погледнат с ювелирни усмивки в една посока - към обективите на медиите. Но само за време, колкото трае едно ръкостискане между дългогодишни познати. А в тази среща на върха има и един неканен гостенин - илюзията, че ще бъдат дадени отговори на въпроси, които чупят писалки и гасят с ярост цигари в пепелника на времето.
Коментар на редактора
Кризата в Керченския пролив, убийството на Джамал Хашоги, търговските войни, хуманитарното бедствие в Йемен, унищожената Сирия, натрошеното доверие между иначе лицемерни приятелства - на фона на всичко това и още, кой изобщо вярва на опитите за глобален диалог?! Времето на празните приказки на световната сцена очевидно отдавна е изтекло. Зад канските усилия за добро поведение прозират гримаси на нетърпимост към другия, гарнирана с интереси отвъд пределите на допустимото. Наднича и безсилие от страна на по-малките играчи, че могат да влияят с кухи фрази върху един ред, който минава за по-пряко през утъпканото трасе на оръжейните доставки.
Толкова е силно недоверието между различните големи, че всеки трансконтинентален проект, да речем, може да се събуди с променени параметри. Езикът на дипломацията отстъпва пред санкциите, усилията за мир дават път на заплахите, а глобалните икономики стоят нащрек от поредния очакван удар под кръста.
И тъй като историческото време днес е почти толкова лабилно, както винаги е било, изваждането на показ на стари демони и провокации допълва мрачния пейзаж, в който се коват стратегии срещу другия. И нека мислим за всичко това, докато гледаме лицата им. Да мислим и преценяваме дали Г-20 не е като западния фронт, на който все така нищо ново не се е случило.
Автор: Румен Скрински
