Не че злорадствам, но е някак успокояващо, че не само ние си задаваме въпроса "Абе как стигнахме това дъно?!" преди всеки изборен ден. Сигурен съм, че вече си го задават и много американци, които първо трябваше да избират между Доналд Тръмп и Хилари Клинтън, после между Тръмп и Байдън и сега... пак между Тръмп и Байдън. Дет' се вика - от Тръмп, та на глог и валериан – и все по-зле става.
Представете си, че вие имате този избор. За кого ще гласувате? Подсказвам – ако вече имате готов и сигурен отговор, значи нещо не е наред.
Да речем, че сте мегадемократи и вече пламенно викате "Байдън, разбира се!", защото Тръмп е крайнодесен расист, хомофоб и сексист – това е емоционален, но не и солиден аргумент. Именно крещенето "Расист!" на всяка крачка бе една от причините Тръмп да стане президент първия път, тъй като е слаба ad hominem нападка без покритие. Тръмп не е прокарал нито един расистки закон и не е създал никакъв институционален расизъм, както често тръбят опорките на либералите в САЩ. Въпреки това тези иначе толкова body positive либерали се скъсаха да бъзикат Тръмп за това, че е с малки ръце, сякаш той има контрол над това какъв размер са ръцете му. Или други негови части.
Друг е въпросът, че Тръмп е популист, демагог и патологичен лъжец. Това не отнема от тарикатщината и предприемчивостта му, но ако наистина няма по-добър кандидат за президент на САЩ и “лидер на свободния свят” – значи тоя свободен свят доста е затънал. Не оспорвам и успехите на кабинета му, макар че всички позитивни промени в САЩ по време на неговото управление бяха извършени от далеч по-адекватния му екип, който се зае с тежката работа, докато Тръмп третираше поста си като риалити шоу и ходеше да играе голф.
Плаващата му позиция по въпроса с войната в Украйна обаче е притеснителна дори за републиканците и консерваторите. Тръмп не разбира този проблем и когато говори за Навални, го нарече “един много смел мъж”, което ме навежда на мисълта, че няма идея кой е Навални. Вероятно екипът му пак е трябвало да му обясни с 3-4 думи кой е Навални. И макар че Тръмп нарече предполагаемото убийство на руския опозиционер “форма на комунизъм и фашизъм”, нито веднъж не спомена Путин. Вместо това той извъртя темата към себе си.
Тръмп очевидно се влияе от мнения в социалните мрежи и от това, което му подшушват хора като Тъкър Карлсън, който направи най-наведеното интервю в историята на журналистиката (с Путин), а Тръмп изглежда готов да се съгласи с него. Тъкър е отколешен лизач и на неговите обувки, а Тръмп обича комплиментите и поощрява лизачите си. А ако много искате да защитите Карлсън, само ще припомня, че докато Путин обясняваше как Полша е предизвикала Германия да я нападне, Тъкър кимаше и казваше “Да, разбира се”. Тука опорката за “денацификация” падна с гръм и трясък и си пролича, че Путин наистина е събрал най-лошото и от Хитлер, и от Сталин. Но сега не говорим за Путин. Въпросът, че ако Тръмп е съгласен с Карлсън (както личи от “шегата” му, че ще насъска Путин да нападне НАТО), значи съвсем сме я закъсали, макар че не сме американци. Даже ще стигна далеч и ще кажа, че за американците Тръмп вероятно е по-добрият избор. За нас – не чак толкова.
Така де, с какво точно Байдън е по-добър избор за американците? Икономиката на САЩ се срина по време на неговото управление, някога великата им армия става за посмешище, а самият Байдън има очевидни проблеми с паметта, координацията и здравето. Мислех да дам за пример някое миймче с него и това как си забравя мисълта, лута се неадекватно на трибуна, пада по стълби, пада от колело, подушва деца, говори несвързано или нещо друго от тоя сорт, но миймчетата вече са стотици и Байдън постоянно дава материал за още.
Подкрепата за Украйна от кабинета на Байдън е нещо хубаво, но в същото време собствената му демократична партия вече отдавна не изглежда демократична. Миналата година при гласуване за осъждане на престъпленията на комунизма, близо половината представители на демократите отказаха да ги осъдят, което е показателно и плашещо за влиянието на крайнолевите идеи сред американските либерали. Тези крайнолеви идеи се прокрадват и в България, но са толкова рехави, че просто дават лесни опорки на местните популисти и псевдопатриоти. Слабостта на Америка вдъхва кураж и нови сили на местните русофили.
А и някак би трябвало да е ясно без да се казва, но истинските демократи не прокарват марксистки идеи, не вярват, че социализмът работи и не са открито расистки настроени срещу мнозинството бяло население. Да си расист срещу белите в САЩ не е престъпление, а затварянето на очите на управляваните от “демократите” щати за престъпленията на малцинствата не помага на никого. Повсеместните проблеми с наркотиците и пладнешките грабежи и стрелби между банди се разпространяват в доскоро спокойни и мирни градове, а терорът на “антифашистите” и BLM марксистите прераства в насилие все по-често.
Показателен за беззаконието в САЩ е и незнайно защо позволеният експеримент, в който марксисти обявиха част от Сиатъл за зона без правителство и полиция. Не отне много време, преди да се стигне до първото убийство и изнасилвания в “свободната зона”. В градове като Сан Франциско пък редица бизнеси затварят врати, защото кражби до 900 долара не се преследват – а в това просто няма логика. Междувременно Байдън избягва да говори за този проблем, че да не би да го обвинят и него за расист, а подопечните му пръскат празни фрази като “Те крадат, защото нямат какво да ядат”. Границата с Мексико е абсолютно разграден двор и всяка година оттам преминават десетки и дори стотици хиляди мигранти, които биват извозвани чак до Ню Йорк. Там те бързо се вливат в местни банди, извършват престъпления или живеят като бездомници. От всичко страдат обикновените американци и хора като нашите съграждани във втория най-голям български град – Чикаго. Междувременно страхът, че и у нас ще “пуснат мигранти” не е неоснователен и псевдопатриотичните партии използват тази лесна опорка с огромен успех.
Затова накрая изборът се свежда до това да избираш между два гнили меки банана. Единият е нестабилен, нарцистичен, патологично лъжлив популист, който вече вербално признава, че е заплаха за сигурността на Европа (припомням, че и ние сме в НАТО). Другият – тотално дементирал и изплякал попарата дядо, на когото се налага да признае тепърва, че има 600 пола и го е грижа много повече за малцинствата, отколкото за мнозинството.
Едно е сигурно – и на двамата вече не им става, но от меренето на меките им шпаги може да пострада не само Америка, а и целият свят. Искаме или не, САЩ имат огромно геополитическо влияние в света и изборите там засягат и нас. И най-лошото е, че трябва да разчитаме на американците да направят правилния избор. Който и да е той. И ако изобщо има такъв…
Автор: Георги Андонов
