Мине - не мине време, някой се присеща да отвори дума за президентска република. Последният повод за коментар дадоха от ВМРО със заявката, която направиха при обявяване на кандидата си за президент. Воеводите ще настояват да се промени формата на държавно управление и да преминем към президентска република.
Темата е толкова дълго предъвквана, че вече е интересна само на онези, които искат да насочат общественото внимание и да отклонят активност, енергия и дебат в посока, нямаща нищо общо с реалните проблеми на българина.
Защо?
Защото преди всичко, за да се промени формата на държавно управление, трябва да се свика Велико Народно събрание. Уви, това съвсем не е лесна задача, нито пък някога е била, защото парламентът не успява да събере нужното мнозинство депутати - цели 2/3, които да пожелаят това.
Със сигурност следващият парламент ще бъде също толкова фрагментиран, колкото предходните два и едва ли има сериозна политическа сила, която да обсъжда такъв вариант. Той се повдига най-вече в моменти, в които парламентът показва колко се е изчерпал и как депутатите ходят на работа, само за да се карат. Именно в такива моменти българинът се пита дали няма да е по-добре да се съсредоточи повече власт в ръцете на някой Бащица, който да се справи с положението.
И именно тук всеки, който е демократ по убеждения, се стъписва.
Увеличените правомощия на президента, даващи му и изпълнителна власт наред с тази на държавен глава, наистина означават концентрация на власт. Не че при парламентарната република не наблюдавахме 12 години управление, близко до еднолична власт. Но ако се върнем назад в историята на България, ще видим, че едноличната власт е докарвала на страната ни само беди, включително войни.
И нека не се заблуждаваме - ако републиката е президентска, депутати пак ще има. И пак ще са избрани кой знае от кого, но не и от нас. При евентуално сбъдване на такъв модел обаче е просто задължително те да са в синхрон с президента, защото ако не са, ще блокираме държавата напълно. Нито закони ще се приемат, нито политики ще се реализират, нито ще има стабилност.
А както се очертават нещата, поне според прогнозите, шансът да има парламентарно мнозинство, подкрепящо най-вероятния победител в президентските избори, е доста малък.
В годините идеята за президентска република беше подкрепяна от президента Желев и близки до него политици. Той смяташе, че такава форма на управление ще намали риска от корупция и че няма да има толкова възможности да се забогатява от участие в политиката. Но, например, Петър Дертлиев, а и Милан Дренчев, никога не са виждали добрата страна на тази идея. Да не говорим за онези демократически кръгове, потомци на пострадали от Народния съд и национализацията. За тях понятието демокрация винаги е било равно на парламентаризъм.
С идеи "за" президентската република преди години излезе АБВ, а бившият президент Георги Първанов неведнъж е изтъквал плюсовете на този модел. Но винаги с уточнението, че не е дошъл моментът за такава промяна.
Категорично против нея е десният експрезидент Росен Плевнелиев, който се противопоставя на идеята за въвеждане на президентска република. Странно, но също толкова категорично "против" се изказва Андрей Райчев, който е представител на лявото. Покойният Божидар Димитров, напуснал БСП и влязъл в ГЕРБ, също беше за президентска република.
Очевидно тя има противници и привърженици както отдясно, така и отляво и нещата едва ли опират само до идеология. И въпреки това десните по-скоро виждат във варианта "президентска република" път, водещ към управление от типа на Путин и Ердоган, а малцина от тях сочат добрите примери със Съединените щати и Франция. Неслучайно изказванията за служебните правителства на Радев използваха "президентска република" в критичен и ироничен контекст.
Съвсем неотдавна за президентска република намекнаха и от ГЕРБ, а Мая Манолова и ИТН изобщо не крият симпатиите си към този модел. Това означава, че чисто хипотетично не е изключено в някакъв момент да се заговори за реализация на този план. Тя обаче задължително ще мине през обществен дебат. А в него дори намекът за концентрация на власт е обречен.
Затова президентската република си остава една дъвка за политиците, които подхранват празните надежди за Бащицата и които със сигурност просто нямат какво друго да предложат.
Автор: Евелина Гечева
