Да е позволена или не частната охрана на населени места - това е най-новият обществен дебат, който се води, както обикновено, постфактум. Промените в Закона за частната охранителна дейност вече бяха приети от Народното събрание и чак след това разни хора се присетиха всъщност да обсъждат предложението.
Президентът и прокуратурата скочиха на нож, защото според тях частната охрана на урбанизирани територии щяла да доведе до разпад на държавността, до изземане на функциите на МВР по опазване на вътрешния ред и до създаване на някакви персонални кметски армии. Според прокуратурата приетите текстове са "противоконституционни, защото с отнемането на правомощия от държавата и възлагането им на частни субекти, е налице опасност и за националната сигурност, и за нарушаване на правата на всички български граждани".
А знаете ли какво друго е нарушаване на правата на българските граждани? Да биват грабени, пребивани и убивани необезпокоявано и безнаказано, да се страхуват за живота си и за живота на своите близки, и да остават незащитени от същите въпросни институции, които подчертават именно тази своя роля.
Функционирането на съвременните държави се базира на "Обществения договор" - гражданите се задължават да се откажат от някои свои права и свободи, да плащат данъци и такси, а в замяна изградените специално за целта държавни институции ги защитават и пазят обществения ред.
У нас държавата първа наруши този договор. Хилядите възрастни хора по селата изпълняват своите граждански задължения, но в замяна на това не получават нищо. Поправка - получават живот в страх, насилие и безнаказаност на виновните.
Да, всички са съгласни, че именно МВР ТРЯБВА да се грижи за сигурността в страната. ТРЯБВА. Но не го прави. И така, когато държавата нарушава своята част от обществения договор, заслужава санкция - да бъде прескочена, да бъде игнорирана, и да ѝ бъде намерена работеща алтернатива. Защото ако вашата майка или баба бъде вързана, пребита и ограбена, малко ще ви интересува, че държавата по презумпция ТРЯБВА да я пази. Ще ви интересува, че не го прави и че е нужно друго решение.
По данни на Евростат България е абсолютен лидер в ЕС по пари, които харчи за сектор "Сигурност". Отново по статистика далеч по-уредени и безопасни държави в Европа разчитат на по-малък брой полицаи на 100 000 души население. Парите за силовите ведомства се увеличават постоянно, но ефектът е никакъв. И понеже държавата - това сме ние, имаме право да реагираме.
Правилата "по учебник" - в какво същата тази държава има или няма право да се меси, да регулира или да контролира, изглеждат чудесно на хартия. Ние обаче живеем на практика. И на практика полицията е черна дупка, в която потъват парите ни без да получаваме това, за което сме платили.
Никой не би искал в нормална ситуация частна охрана, защото никой не би искал да плаща за едно и също нещо два пъти. Животът на хиляди хора обаче е по-важен от правилата "по учебник".
Редица села вече доказаха, че самоинициативата по намиране на частна охрана, която да се заплаща от всички и да пази всички, е повече от ефективна. И никакви илюзорни частни армии не са били създадени, никакви феодални владения. Ако все пак действително има подобни опасения, законовите текстове винаги могат да се прецизират, така че тази дейност да е адекватно регламентирана.
Но че има изобщо нужда от нея - е повече от ясно. Когато държавата не си върши работата, гражданите трябва да имат право да изберат законово уредена и работеща алтернатива. Защото докато едни хора по високите етажи на властта се наканят да спрат да крадат и да направят необходимите реформи, нашият живот минава и той не може да бъде жертван в името на тяхната алчност, некадърност и мързел.
Държавата не е свещена крава и е крайно време институциите да разберат това. Само така ще им дадем ясен сигнал, че бездействието им няма да бъде толерирано.
Автор: Десислава Любомирова
