Твърде интересен сблъсък ознаменува първият епизод на "Като две капки вода" - предаването, което не гледате не заради участниците, които са талантливи, а заради клишетата, които валят из ведро от водещите. Веселин Маринов, който за пръв път е в журито на подобен формат, възстана срещу Рачков и му каза важни неща.
Маринов искаше да изрази възхищението си от една от участничките, но Рачков започна да го прекъсва с типичното - смешки от ерата на подхлъзването върху бананова кора. И естрадният певец просто му каза да млъкне. След това по още няколко различни начина му обясни, че не е задължително да плямпа непрекъснато и нищо лошо няма да му се случи, ако си затвори устата поне за малко. Опитите му не даваха ефект - дори искреното признание на Маринов, че се е развълнувал от изпълнението на Керана и иска спокойно да изрази оценката си. За малко нещата съвсем да ескалират - Маринов по едно време просто каза "мръснико", а Рачков засегнат отвърна, че "не може да бъде унижаван в предаването".
За последното обаче е прекалено късно. Понеже телевизията се самоунижава непрекъснато. Когато 23 години едни и същи хора не слизат от ефир, а през това време хуморът им е с толкова изтекъл срок на годност, че ако имаше ХЕИ по смешките да ги е затворила завинаги, е точно унижение да продължаваш творческото си безсилие. Ако изровите от търсачките нещо от 2004-та и го пуснете редом с нещо ново, единствената разлика, която ще забележите, е във видео резолюцията. Само че ако тогава развлекателните предавания прохождаха и имаха алибито на начинаещия, сега далеч не е така.
Разбира се, съвсем наясно съм, че оригиналността никога не е била търсена. Доколкото тя противоречи на рейтинга. Телевизионният рейтинг е една проста калкулация. Тя гласи: рейтингът е толкова голям, колкото демографската криза и инерцията за изпиляване на мозъка на публиката до пълно оглупяване се повдига на квадрат от въртележката на едни и същи образи десетилетия наред. Кой би рискувал да вкара нови и свежи лица на екран, когато гледането на телевизия отпада все повече за по-младите поколения? И защо да измисляш нещо ново, ако през годините си направил тъкмо обратното - да занулиш всякаква възприемчивост за новото в зрителите, което да улесни вечния ти престой на екран? Само онзи, който е гледал "С Рачков всичко е възможно" може да разбере за какъв антиквариат става дума. Просто се събират същите хора, които бяха известни през 00'те и се въргалят дебилно по сцената.
Та Веселин Маринов беше прав - и май единственият начин някой да каже, че царят е гол, е да го направи пред самия него - пред продуцента Халваджиян и водещия Рачков. Публиката, разбира се, реагира със смях. Това е закономерно и очаквано - телевизията, ако перифразираме онази мисъл, ще загине с общи аплодисменти.
Автор: Георги Петров
