Имаше нещо символично в това, че докато Борисов се бе вживял в ролята на големия портиер към Европа (пътят на Западните Балкани към ЕС изглежда минава през неговата всемогъща фигура), навън пред НДК музикантите от БНР протестираха за по-високи заплати. По всяка вероятност премиерът-слънце е особено подразнен от тая работа - музикантчетата са му развалили представлението, елитът на Европа дошъл на крака, а те, вместо да благоговеят кротко пред извисените политически гости, искат повишение на заплатите. Меркел, Макрон, Юнкер наоколо, пощипвания, попипвания, камери, фотооапарати, червени килими - не е време за протести, а за да удивление и умиление. "Не може всеки, който иска пари, да ни протестира под прозорците", рече наскоро Борисов, по повод медицинските сестри.
Това е особено отношение към лошия материал. Лошият материал не трябва да протестира. Лошият материал трябва покорно да свежда глава, и някак си да не забележи, че е странно да прокарваш път на Балканите към Европа, при положение, че за 10 години така и не си можал да изминеш същия този път. Ако елитът на Европа беше посрещан с кратък списък със заплатите на най-важните професии, отдавна щеше да е декласирал собственото ни участие в каквито и да било европейски процеси. Няма западноевропеец, който да не изпадне в ступор веднага щом научи за няколкотостотин евро, които получават учители, лекари, музиканти. Западните Балкани поне биха могли да получат извинение - ние обаче? Нали ЕС трябваше да поправи тъкмо подобни балкански безумия и да им сложи край? Не стигнаха десет години, колко трябва да минат? Оркестрите от БНР правилно питат Борисов - а кога всъщност ние ще имаме ако не европейско, то поне близко до тяхното заплащане? Как се прави култура с 600 лева заплата? А здравеопазване? Образование?
Онова, което хората от ЕС няма как да разберат, е, че всъщност всичко тук върви на магия. Някакви хора, с някакви мизерни заплащания, някак продължават. Някак работят, някак действат, някак свирят, някак лекуват, някак преподават. Някак живеят, някак умират, някак раждат деца, някак ги отглеждат. Извън обетованата земя на бизнесцентъра в "Младост", всичко друго е Мордор. Обяснете това на Меркел и Макрон. На Борисов не - той отдавна е имунизиран. За него просто "се събират някакви хора под прозорците му", които "искат пари". Остава да ги овика като онзи свадлив чичо от детството, дето все крещи, че му берат черешите. Този човек наистина е решил, че единственото, което има значение, е да отчита някакви макроиномически показатели - проценти безработица, средна работна заплата, дългове и прочие завишени калкулации, които не измерват лични трагедии. Добрата статистика на лошия материал. Останалото не е мълчание, а псевдоевропейски брътвеж. Свиквайте - ако не сте.
Автор: Райко Байчев
