Проверка на специалния ни коресподент, изпратен на живо да отрази Деня на размисъл, показа, че още от сутринта денят действително се е превърнал в Ден за размисъл.
Тази необикновена новина е видима с просто око. Дори при най-пестелива разходка по улиците се вижда, че заради задълбочения размисъл, почти никой не обелва дума - не само за политика, а и по принцип. Безотказно разговорливи хора, немлъкващи никога и съответно неописуемо досадни, не се съгласяват да общуват дори с най-дребна размяна на реплики. Те едва-едва споделиха, че се затворили в себе си, понеже се опасяват, че някой без предупреждение би могъл да превключи на политическа тема, и така да ги лиши от възможността да охраняват монолога в главата си от чужди сугестии.
До този момент в Деня на размисъл също не е забелязан нито един човек, който да чете политическо съдържание в телефона си. За разлика от обсесивно-компулсивното разстройство, което в други дни го кара да скролва, лайква, споделя и коментира през пет минути нещо политическо в социалните мрежи, днес всички са минали на самолетен режим. В деня на размисъл някои се връщат към забравени традиционни занимания, които помагат за концентрацията - плетене, шиене на гоблени, и гледане през шпионката за това кой минава през входа.
Малкото хора, все пак използващи социалните мрежи, забелязват радикална промяна там. В Деня за размисъл те не приличат на това, което са - стандартната тъпотия, а на това, което бяха - друг тип стандартна тъпотия, но с котки. Не е забелязан нито един човек, който да е сменил профилната си снимка със снимка в рамка на партията, за която иска да гласува, както и не е забелязан нито един политик, който да упражнява политическия си глас. Подобно мъртвило цари и в други мрежи за споделяне на информация, където не се точат вериги от агитационни текстове и кратки призиви, понеже това е напълно невъзможно в деня за размисъл, на който - както става все по-ясно - се размишлява уединено.
Ключовата разпоредба да не се продава и купува алкохол в съботния ден също се спазва поголовно. Пробвахме в поне няколко магазина да си купим алкохол, и ако самите продавачи не бяха изпаднали в интровертно настроение, щяха да ни изгонят с викове и крясъци, но сега само учтиво ни съобщиха, че в Денят за размисъл няма как да ни продадат алкохолни напитки. И ако бяхме размислили по този въпрос, щяхме да разберем.
На няколко пъти по погрешка полицията пристига пред жилищни блокове, понеже са постъпили сигнали за хора, стоящи твърде дълго с вперен през прозореца в нищото поглед и съответно заподозрени в суицидно настроение. За щастие, нищо подобно - денят за размисъл предизвика подобно зарейване, подобна хипноза, спомагаща както за ускорението, така и за задълбочаването на мисловния процес.
Прогнозата е, че денят ще продължи по същия начин, но точно в 00:01 часа, подобно на онези силно ентусиазирани за рождения ден на приятел хора, които му звънят нетърпеливо в първите секунди на празника, всички ще излязат от медативното вцепенение, обладало разума им през целия мълчалив съботен ден, и отново ще проговорят за политика.
Ако не са забравили как.
Автор: Райко Байчев
