Родители и директор на детска градина в Пловдив решиха да просветят от съвсем крехка възраст 5-6 годишни дечица и им устроиха Богоявление в плувен басейн. Водата била 30 градуса, имало спасител и медицинско лице, въобще, нещата били под контрол, пък едно момченце дори скочило вътре с гипс, което го превърнало в хептен юнак. Това се наблюдава и от поп, който накрая тегли една молитва и всичко е супер. Всичките дечица, от най-обикновени сополонковци, моментално станали на юначета, българчета, геройчета, патриархалничковчета и традиционалистничковченца и чичковичервенотиквеничковченца.
Какви са плюсовете на този пърформанс? Повсеместни. Майките се гордеят, директорките се гордеят, децата се гордеят, носи се някакво магическо обаяние и радост от това, че още толкова невръстни, децата се обучават в българските традиции. Но някак си все пак ни се ще да попитаме: възможно ли е да измислите такава тъпотия? Може ли да бухнеш 5-годишно момченце с гипс в басейн докато звучи народна музика и да го караш да рови за кръст по дъното, в състезание с други 5-годишни момченца? Какво въобще общо може да има между толкова крехка възраст и баш юнаците, които всеки път на Йордановден влизат в ледените води? Изглежда обаче ние сме твърде закостонели; има някаква акселерация на народните обичаи и те трябва да се практикуват 1200-1500 дни след като въобще си се пръкнал на тоя свят. (в тая връзка преди няколко дни родители взеха детето си от родилното под звуците на гайда, страхотна българщина)
Единственото, което сега ни хрумва, е да предложим още няколко подобни идеи.
Например може на Гергьовден децата да участват в заколването на агнето; всяко да хване по едно краче и петотото да го пробожда мръснишки с ножа във вратлето, за да се свикват и да стават юнаци от малки. Агнешко, че за свинското на площада в Пловдив стана проблем.
Би могло също в детската градина да прескачат огньове на Сирни заговезни; някъде между пързалката и въртележката в пясъчника да се запали тъй хубавичко една едра клада като от тия в "Игра на тронове" и да се изпита силата на най-големите 4-годишни юнаци, които макар още трудно да артикулират думи без да се олигавят устата, ще се наложи с лъвски скок и риск от изгарания трета степен да се учат на мъжкарство от най-крехка възраст. А най-добрите от тях ще станат нестинари.
Третото предложение е следното: пускаме четиригодишните да танцуват хоро във всяко от Седемте рилски езера. Нямат право да ползват лифта, трябва сами да се качат там, а после да слязат с челници и GPS и да си хванат стоп до Сапарева баня. Онези, които не се справят, ще бъдат изхвърлени в яма, като в древна Спарта, но някъде там, на дъното на ямата, ловко ще ги хване баба им, която въпреки всичко, ги обича.
Автор: Райко Байчев