Ларгото Е бутафория. Колкото и да се пени Божидар Димитров, отдавна е ясно, че има огромен проблем с реставрирането на археологическите паметници у нас.
Кой повреден мозък разпореди де що има за реставриране, да се прави по един и същ калъп?
Разхождали ли сте се скоро из България? Виждали ли сте новите крепости и крепостни стени? Дали ще идете на Перистера, на новата крепост в Кюстендил или на Цари Мали град, ще видите едно и също. Зид, мазилка, тухли и накрая - керемидки.
Изключваме престъпленията към пернишката крепост и Яйлата. В тези случаи виновниците заслужават затвор. Защото завинаги са окепазили изключителни исторически паметници.
Но другите реставрации, реставрациите - клонинги, имат предимството да не са откровено грозни. Ако ги извадим от контекста, те дори са симпатични. Само че не можем да си позволим да вадим от контекста културно-историческото ни наследство.
Има нещо нередно в тези реставрации. Личи си, че се правят по шаблон, без усилия да се следва оригиналния план. Скоро България ще има реставрирани х на брой крепости, като няма да има никаква нужда да ходите, за да ги видите всички. Защото те ще са едни и същи.
И това е престъпно. България, за разлика от други държави, има какво да реставрира. И да го прави по този махленски начин е просто самоубийствено.
Капката преля с вчерашния скандал с Ларгото. Светли, шарени, прави зидове... Неадекватна работа...
Като разглеждах снимките, имаше едни с червени тухли четворки. Първоначално си помислих, че е фотошоп за засилване на ефекта. Уви, не беше фотошоп...
Проблемът е защо някой се сети, че в Ларгото има нещо нередно чак на финалната права на работата. И ще има ли изобщо ефект.
Защото, когато се родиш в страна с хилядолетна история, искаш некадърниците, които са се докопали до постове и длъжности, ако не могат да допринесат с нещо добро за бъдещето, то поне да не посягат на миналото.
Автор: Десислава Любомирова
