Това, че освен Цветан Цветанов, други партийни другари - Цецка Цачева и Вежди Рашидов, също разполагат с апартаменти от престижната "Артекс", действа приласкателно на въображението. Вече описахме евентуалния интериор на Цветанов, но това е нищо в сравнение с богатите възможности на комшулъка, който скрепява тримата партийци.
Възникват основателни въпроси. Кой например ще е домоуправител? Различните варианти имат и различни преимущества. Логиката все пак води към Цачева. Бе обявена навремето от Борисов за майка на нацията, колко му е поне една домоуправителка да стане? Тук видимо се очертават интересни сюжети: да си представим как Цецка звъни на Цветанов да събира парите за входа. Звъни - обаче трябва да чака 7 минути пред вратата. Понеже апартаментът е много голям, на Цветанов реално му трябва време, за да стигне до входната врата. Събират се стандартни суми: по 20 лева. Цветанов обаче няма кеш - той не е човек, дето има 20 лева в джоба, както и вие примерно ако имате някакви жълти стотинки, гледате да ги разкарате по-бързо. Затова се взема решение: тия 20 лева за вход да минат като парламентарни разноски. Гласува се закон, да се вдигне малко депутатската заплата, за да има социална и политическа справедливост - щом имаш право на кола, секретари и други удобства, колко са едни 20 кинта за блока?
Възниква следващ въпрос: коя да е чистачката на входа? Тук няма никакъв спор - това ще е чистачката, която за малко да хване избягалия Пелов! Цачева, като министър на правосъдието, има връзки: наема тая жена, очевидно е осторожна, активна, добре работеща.
Настава ракиено време. Тук, навреме, се присъединява третият персонаж - Рашидов. Точно навреме. Общо тримата са с над 600 квадрата, това е половин декар, колко му е масичка и три чашки да се разпределят другарски. Теми на разговор? Има само една тревожна. Обсъжда се какво да се прави с целия тоя шум, който се вдигна. И тримата са на мнение, че Менда Стоянова много хубаво е казала, че не трябва да се фокусираме върху това кой какъв апартамент си купил и това било просто нещичко там свързано с личния живот. Лайфстайл, потребност някаквa си там. Дай им на българите да се врат в чуждата чиния. Каквото си купил, купил. Наздраве!
Също, трябва да се реши една несправедливост. Само Цветанов например, поне от информациите до момента, разполага с ВИП асансьор. Каква е тая несправедливост? Цачева и Рашидов не са ли ВИП тия хора? Налага се той да бъде убеден: нека позволи и на тях да се возят малко. От партийна солидарност.
Накрая обаче, някъде към 9, настъпва най-важния въпрос. Откъде да се намери четвърти за белот? Тук авторът ще си спести подсказките, макар че няма да си ги спести - четвъртият е, разбира се, най-обиграният картоиграч от всичките: Борисов. Който направи интересно изявление: едно време, каза той, хубавите апартаменти били за комунистите. Тук сме напълно съгласни. Но как по-точно да довършим това изречение? Няма много логични възможности: скритото допълнение към тези думи е: "Тогава кльопаха те. Сега дай малко ние". И всичко отива към един велик и образцов финал, който гласи следното:
"Дванайсет гласа крещяха гневно и всички си приличаха. Сега стана ясно какво се е случило с лицата на прасетата. Животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е." (Джордж Оруел)
Автор: Райко Байчев
