Поредният опит да бъде пресушено блатото стигна само до хвърлянето на камък в него. Така спокойно може да бъдат обобщени резултатите от Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), събран на 8 април от президента Румен Радев по темата за корупцията по високите етажи на властта.
И основният проблем е, че корумпираните просто не си признават. Но този проблем всъщност е смешен на фона на очакването да си признаят. Няма да си признаят – това е истината. Защото не са само от едната страна, а са по целия политически спектър. И защото тези, които не са корумпирани, в голямата си част биха се корумпирали моментално, ако се докопат на власт. Всъщност даже е по-страшно – биха работили да се корумпират, а не просто да набъркат с две ръце в корупцията така, мимиходом, докато всъщност основно работят за полза роду.
Понеже много се говори за правовата държава, нека обясним какво е най-характерното за нея – да има арбитър. Просто казано – да има съд, който отсъжда без да му влияе който и да е. Да има и разследващи органи, на които да не влияе който и да е. Нито Бойко Борисов, нито Румен Радев, нито Корнелия Нинова, нито Ахмед Доган, нито филанкишията!
Как се постига това? С два неизменни елемента – система и хора. В момента системата за разследване на корупция по високите етажи на властта е абсурдна. КПКОНПИ (Антикорупционната комисия) се избира от парламента т.е. от управляващите, а предложенията кой да влиза в нея са на председателя, който пък е избран от управляващите. Кой ще разследва по-точно този човек, независимо дали е Пламен Георгиев или не? И кой ще разследва председателя на КПКОНПИ, след като той си избира заместниците?
Предложението Румен Радев да назначава ръководителя на Антикорупционната комисия обаче не е нищо друго, освен "стани да седна". Президентът де факто не подлежи на санкция – само прочетете Конституцията, от глава четвърта, чл. 92 до чл. 103. Президентът може да бъде махнат от поста си само при държавна измяна и нарушение на Конституцията. За съжаление корупцията още не се счита за нарушение на конституцията, макар че за България трябва. Затова и системата за формиране на Антикорупционната комисия би трябвало да е следната – предложения дават всички парламентарно избрани партии, гласуват ги само опозиционните т.е. тези, които не влизат по никакъв начин в управлението – чрез коалиция или свои представители. Мандатът на Антикорупционната комисия трае толкова, колкото е и мандатът на съответното Народно събрание. Започнали разследвания в рамките на един мандат се довършват и предават на прокуратурата и съда, независимо дали мандатът е вече изтекъл. Така, поне на хартия, управляващите няма законно да могат да въздействат на КПКОНПИ, а опозицията не би я използвала, защото като свърши мандатът, може при следващия или да не е в парламента, или от опозиция да отиде в ролята на управляващи, а тогава управлявалите да са опозиция и следващата КПКОНПИ да я избират те.
Колкото до човешкия фактор в правовата държава – за Борисов, ГЕРБ и "Апартаментгейт" достатъчно съм писал и ако на някой не му е ясно, че не стават и за чеп за зеле, да отива да се прегледа. За Радев обаче ще напомня, понеже все нещата избиват към него като към месия-спасител. Кой назначи в нарушение на правилата сегашната му съпруга Десислава Генчева като пиар на ВВС, докато той им беше командир? Радев даде половинчат отговор на Actualno.com на пресконференцията веднага след като стана президент, като не обясни по кои правила е назначил жена си и защо официална проверка на Инспектората на Министерството на отбраната през 2015 година казва, че има нарушение. И напомням, че "Апартаментгейт" сега разбуни духовете, защото показва връзкарството и шуробаджанащината за "елита". Другото проявление на тези феномени е точно това да уредиш родата на готина работа. Така че обожателите на президента това да го имат предвид.
Автор: Ивайло Ачев
