Със сигурност много от вас разбраха най-вече през Фейсбук какво се случи със специалния фризер за ваксините на BioNTech/Pfizer – трудничко е влязъл там, където е трябвало да бъде поставен в Бургас.
Само че колко от вас разбраха, че ще бъдат похарчени 1,5 млн. лева, за да може в София децата ни като са на училище да ходят в нормални тоалетни? Това избра София.
Изобщо няма да коментирам, че от 39 участвали проекта този за проектирането и създаването на съвременни училищни тоалетни до стотинка съвпада с условието колко максимално пари се дават в инициативата – 1,5 млн. лева. Тъжното поне за мен е, че всъщност от такъв проект е явно, че има нужда! Колко следва да струва не ми се занимава да изчислявам, защото искам поне веднъж да си спестя поредната неприятна равносметка – дано да я няма.
2020 година! По света се правят какви ли не неща, които подобряват живота ни и нашият мозък трудно осмисля. Най-актуален пример са РНК ваксините – една изключително модерна технология, която дава надежда на целия свят да се справи със здравен проблем, който в момента му виси като воденичен камък на врата. И вместо България да е някъде в тази сфера на развитие – на иновациите, да е близо до тези, които създават бъдещето на света, ние още не сме си оправили тоалетните! Не сме оправили основни, базови неща, които са нужни за добрия стандарт на живот. А добрият стандарт на живот те прави способен да вървиш по пътя на тези, които променят към още по-добро. Казано така – които иновират, които модернизират, които правят еволюция чрез революция. Хайде вдъхновявай се, ако трябва да се стискаш – негласен принцип на живота, който всеки добре знае от опит!
От достатъчно години съм в журналистиката, видях какво ли не – и смело мога да твърдя, че огромното, смазващо мнозинство от примери за новото у нас редовно се пада на тоалетната тематика. Не на тази, която е от полза да си оправим живота, а на тази, която ни го правим лайнян. И ние не излизаме от този омагьосан кръг – седим си във фризера и го отваряме само да сипем още от тоалетната. Кога точно ще се наядем с това, че да разберем, че има далеч по-вкусно? Кога ще разберем защо на английски казват на централното управление headquarters, а на български казваме седалище? Защото хората по света мислят с главата си, а у нас още със ....
Автор: Ивайло Ачев