Балканите. Любимо място за блуждаещите призраци на страха, отчаянието и несигурността. Тук от десетилетия се водят военни конфликти, дърпащи тънките струни на етническото напрежение, а чувството за безпокойство е превърнато във визитна картичка на тези географски ширини.
Балканите. Тук съседът не е нито твой приятел, нито твой враг. Ала неговото перманентно стоене „в страни“, те кара да живееш в постоянна тревога. „Какво ли си мисли другият? Завижда ли ми? А, това злоба ли е в очите му? Но нали живеем граница до граница?!“
Балканите. Дали край Охридското езеро или Битоля, дали в Загреб или Косово, дали в дъното на душите на балканците, ала някой отново събуди призраците на онази отровна заплаха от омраза и жестокост, за която никой не говореше. За която никой не искаше да си спомня..
Тези дни балканските призраци се раздвижиха в Македония. Отново. Доскоро те нямаха свое легитимно представителство, но като че ли всички граждани на изолираната държава усещаха тяхното пагубно присъстие. Бедност и безработица, глад и нищета, авторитарни методи на държавно управление, репресии срещу неудобните на статуквото, задълбочаващи се етнорелигиозни конфликти, корупция, измами, подслушвания, задъхана икономика, криза на авторитетите, тотален погром на опитите за изграждане на идентичност.
Балканските призраци унищожиха демокрацията в Македония още през 2012-та година, когато навръх Бъдни вечер полицията използва сила срещу журналисти и депутати от опозицията, събрали се пред парламента, за да протестират срещу новия бюджет на страната. На следващата година ситуацията се повтори по сходен начин, а идването на правителството на Никола Груевски на власт през 2011-та ликвидира и последния шанс на македонския народ да погледне на света отвъд собственото си его.
Балканските призраци свършиха задачата си. Днес Македония е в още по-драстична международна изолация, която превръща в игра на нерви евентуалното реактивиране на опитите за присъединяване към НАТО и ЕС. Нещо повече, Македония бе изоставена сама на Балканите като отроче с вродени аномалии. И отново заради балканските призраци, които периодично постигат славната си победа на водачи на македонския народ.
Протестите от изминалите дни задълбочават политическата криза в страната. Аз не знам дали вълната на недоволните закъсня. Знам само, че ще има нужда от попътен вятър, който да я разбива в бентовете на статуквото. А как да стане това, като призраците са навсякъде?! Призраци, хранещи се е от балканския предразсъдък и безразсъдство. Призраци, родили следната притча:
На брега на една балканска река се срещнали отровна змия и овчарско куче:
- Ти можеш да плуваш – помолила се змията – пренеси ме на отсрещния бряг!
- Да те пренеса – отвърнало кучето – но ти си отровна змия, ще ме ухапеш!
- Защо да те хапя – казала змията – нали ти, като потънеш и аз ще се удавя!
Размислило кучето малко и му се видяло логично. Качила се змията на гърба му и точно когато стигнали средата на реката, тя го ухапала.
- Защо го направи?! – попитало кучето, докато потъвало в мътните, буйни води. – Нали сега и ти ще се удавиш?!
- Защото сме на Балканите! – отговорила змията.
Тук е така: сред призраци и кръв!
Автор: Румен Скрински