Има-няма вече пет-шест дни не работи Търговският ни регистър. Или както казаха днес (15 август) в сутрешния блок на Нова телевизия "един Търговски регистър". Чак на днешния 15-ти август представител на властта – вицепремиерът Томислав Дончев, каза категорично каква е причината – дефектирали дискови устройства, само че не уточни защо се е стигнало до това тази причина да стане факт. Не уточни и как така възстановяването на един бекъп, дори на много информация, отнема толкова много време. Не уточни и колко още време ще отнеме – все пак поддръжката горе-долу би трябвало да е наясно предвид обема на информация колко време ще трябва за пълно възстановяване. И това мълчание води да въпроса – как точно е подсигурена информацията в Търговския регистър, щом Дончев взе да лансира идеята да правим единен отделен център, където да си държим копията от всички възможни регистри? Сега имаме ли достатъчно добри копия? Имаме ли изобщо копия?
Не уточни – този израз стана тотално любим през тази седмица. По същия начин – без много-много да уточняват какво се случва при фалит на чужда застрахователна компания (в случая „Олимпик“), която обаче си има клонове и в България. Гаранционният фонд не поемал обезщетенията – защото компанията е кипърска. Ето какво пише в официалното съобщение: "Съгласно Кодекса за застраховането Българският гаранционен фонд не покрива (не гарантира) дейността на застрахователи от други държави от ЕС, които извършват дейност в България при правото на установяване". Да де, ама според Договора за създаване на ЕС "под "право на установяване" се разбира правото на предприемане на дейност от самонаето лице, както и създаването на предприятия (дружества или фирми) в друга държава-членка при условията, предвидени от нейните закони за собствените ѝ граждани и предприятия". С други думи – ако в българския Кодекс за застраховането си напишем, че всеки застраховател, който извършва дейност на българска територия и с български физически и юридически лица, трябва задължително да внася обезпечение в Българския гаранционен фонд, ще си защитим интереса. Или с още по-други думи – като не искаме, не ни дават. А КОЙ трябва да ги напише тези неща? КОЙ е избран да управлява KLETA MAJKA BALGARIQ ?
Живеем си така, защото така искаме. Или защото не искаме да не живеем така – не знам кое е по-вярното, всеки сам да си реши, ако може. Казвам "ако може", защото съм все по-малко уверен колко точно хора на тази територия могат. Все пак от най-масовите средства за облъчване им обясняват, че имало проблем с "един" Търговски регистър – все едно има няколко. На това му се вика опростяване - синоними "опростачване" и "общуване с дебили". И понеже опростачването отдавна е национален спорт, ще дам и аз малко лепта, че иначе никой не понечва да се зачете. Пускам си въображението на свобода – сега:
1. Гледната точка на баба - историята с Търговския регистър е все едно да ти спрат турските (латиноамериканските, индийските) сапунки.
2. Гледната точка на дядо – историята с Търговския регистър е все едно бабата да дойде с теб на риболов и да ти разказва през цялото време какво вероятно пропуска заради спрените ѝ сериали.
3. Гледната точка на средностатистическия избирател на ГЕРБ – историята с Търговския регистър е все едно Бойко Борисов никога да не се кандидатира повече за нищо на каквито и да е избори и да не даде и парченце суджук.
4. Гледната точка на средностатистическия избирател на БСП – историята с Търговския регистър е все едно не Корнелия Нинова, а Цецка Цачева да дойде да те яхне.
5. Гледната точка на средностатистическия избирател на ДПС – историята с Търговския регистър е все едно Делян Пеевски да си раздаде цялото декларирано и недекларираното имущество за благотворителност.
6. Гледната точка на средностатистическия избирател на "Обединени патриоти" - историята с Търговския регистър е все едно Валери, Волен и Каракачанов да съберат и внесат в държавния бюджет без остатък всички дължими концесии!
7. Гледната точка на средностатистическия избирател на "Воля" - историята с Търговския регистър е все едно да идете да дадете на единствената некорумпирана партия по една туба бензин всеки месец, че да се бори с монополите.
8. Гледната точка на всички, които не ги интересува нищо – чук-чук! Кой е? Черната дупка!
Автор: Ивайло Ачев